Емпирично изследване на нивата на бърнаут и бораут при учители и специалисти, работещи с деца със специални образователни потребности

   В основата на това изследване стои острата нужда от увеличаве броя на проучванията на професионалния стрес и неговите разновидности при специалистите, работещи с деца.                 Приносен характер има проведената за пръв път у нас анкета за наличието на развит бораут синдром сред учителите и професионално заетите в работата с деца с увреждания.

  Въпреки спецификите на всяка една от тези професии, съществуват и редица сходства помежду им, породени от естеството на работата с деца. От тях се изисква непрекъснато да актуализират своите знания и умения, да проявяват търпение, емпатия, грижовност и т.н. Макар проявяването на всички тези качества, специалистите остават недооценени от обществото и тяхната работа бива подценявана. Наличието на тези прилики е причина учителите и специалистите, работещи с деца с увреждания да се проучат заедно в настоящото изследване на професионалния стрес.

    Като разлика може да се посочи липсата на достатъчно утвърдени критерии и стандарти за предоставяне на грижи за деца с увреждания. Повечето специалисти не са достатъчно квалифицирани и споделят, че им липсват супервизии и обучения, които да им помагат в работата. Учителската професия и работа е утвърдена с различни закони и наредби, което прави задълженията и отговорностите ясни и разбираеми за учителя.

    Голяма част от специалистите, работещи с деца споделят, че в края на работния си ден имат глабоволие, болки в очите, мускулни схващания. Освен това не трябва да се пренебрегва и емоционалното им състояние. Много често те са обезверени, обезнадеждени, вяли и апатични. Тези им състояния са повод за предполагаемо наличие на синдрома на професионалното прегаряне.

   Други характерни симптоми за неговото наличие са: болки в корема, проблеми със съня, страхова невроза, отслабена имунна система, изтощение, косопад и лошо настроение.

Същите симптоми са характерни и за хората, страдащи от синдрома бораут. Могат да се добавят и световъртежа и звъненето на ушите.

Цели, предмет и обект на изследването

Цели на изследването:

1.     Да се изследват нивата на бораут и бърнаут при учители и специалисти, работещи с деца със СОП.

2.     Да се сравнят показателите на учителите и специлисти, работещи с деца със СОП.

3.     Да  се предложат релаксиращи техники за справяне с професионалния стрес.

   Предмет на изследване са синдромите „бърнаут” и „бораут” и тяхната изразеност върху специалистите, работещи с деца.

    Обект на изследването са 30 специалисти, работещи с деца. Тяхното разпределение по пол и професия е показано в долупосочената таблица.

Таблица 2. Разпределение на изследваните лица по пол и по вид професия

Пол       Вид професия	Мъже	Жени
Учител	1	15
Специалист, работещ с деца със СОП	1	13

     Наблюдава се значително феминизиране на професиите породено от народопсихологията на българина.

   Първата и основна причина е финансовата. Тези две професии са сравнително ниско платени и това в съвкупност с традиционното разбиране за патриархално семейство и това, че мъжът трябва да е основен източник на доходи в семейството води до слабия интерес на представителите на мъжкия пол към професията.

    Втора причина, която може да се изтъкне е липсата на търпение в по-голямата част от мъжете. Такова е много нужно при работата с деца.

Хипотеза на изследването

Хипотеза:

Предполагаме, че нивото на бораут при специалистите, работещи с деца със специални образователни потребности е по-високо от това на учителите. Предполагаме, че по нивото на бърнаут не се различават съществено.

Методика и организация на изследването

Използваните методи за изследване са:

1.     Въпросник на Ротлин и Вердер за определяне ниво на бораут

През 2007 година Филип Ротлин и Питър Вердер разработват въпросник, състоящ се от 10 въпроса, с който целят да определят дали при служителите се е развил синдрома на бораут.

Те включват твърдения относно удовтлетворението от работата, бързодействието, комуникацията с колегите, самооценката и страха от напускане на работа.

2.     Скала за измерване на бърнаут MBI (Maslach Burnout Inventhory)

    През 1996 година професорът по психология от Калифорнийския университет в Бъркли – Кристина Маслач заедно със С. Джаксън разработват Методиката за измерване на бърнаут, се състои от 22 въпроса, разделени в 3 скали:

1.     Емоционално изтощение  - намален емоционален фон, безразличие или емоционално пренасищане, загуба на интерес към живота.

2.     Дехуманизация – деформация на отношенията с други хора, негативизъм към възрастните (родители, колеги, близки) и децата.

3.     Редукция на личните постижения - отрицателна самооценка, намаляване на значимостта на собствените постижения, понижаване на самооценката и професионалната мотивация, а в някои случаи и  негативизъм по отношение на служебните задължения.

    Двата теста бяха приложени на 30 човека на възраст от 24 до 58 години, работещи като учители и специалисти в дневни центрове за деца с увреждания. Тестовете бяха проведени анонимно без знанието на ръководните органи на институциите, за да не се повлияват резултатите от изследването.

 Анализ на резултатите

   Данните бяха подложени на математико-статистическа обработка с помощта на програмата SPSS 16.

По Задача 1. Измерване на нивата на бораут.

Таблица 3. Честотно разпределение по възраст
Възраст	Честота	Проценти	Валидни проценти	Натрупани проценти
24	3	10	10	10
25	1	3,3	3,3	13,3
26	2	6,7	6,7	20
32	4	13,3	13,3	33,3
33	1	3,3	3,3	36,7
35	1	3,3	3,3	40
36	1	3,3	3,3	43,3
37	2	6,7	6,7	50
38	2	6,7	6,7	56,7
40	2	6,7	6,7	63,3
41	1	3,3	3,3	66,7
44	3	10	10	76,7
45	1	3,3	3,3	80
49	1	3,3	3,3	83,3
53	1	3,3	3,3	86,7
54	1	3,3	3,3	90
55	1	3,3	3,3	93,3
57	1	3,3	3,3	96,7
58	1	3,3	3,3	100
Общо	30	100	100

   Изследваните лица са на възраст от 24 до 58-годишна възраст. Най-голям процент са специалистите, които са в средна зрялост. Според Ериксън това е времето, в което хората се грижат за другите и продължават своето професионално себеутвърждаване.

Таблица 4. Честотно разпределение на получения  брой точки
Показан резултат	Честота на резултата	Проценти	Валидни проценти	Натрупани проценти
0	3	10	10	10
1	6	20	20	30
2	6	20	20	50
3	6	20	20	70
4	3	10	10	80
5	1	3,3	3,3	83,3
7	3	10	10	93,3
8	1	3,3	3,3	96,7
9	1	3,3	3,3	100
Общо	30	100	100

   От получената таблица виждаме, че повечето от изследваните лица са показали стойности, които говорят за отсъствие на бораут синдрома. Обаче при 6 от тях, които постигнали резултат 5 и повече точки, може да се говори за развитие на синдрома на професионалното ненатоварване. Най-ниският резултат е 0 точки, а най-високият девет точки, постигнат при специалист, който работи с деца със специални образователни потребности.

Таблица 5. Сравняване на емпиричните средни
Професия	Eмпирично средно	Брой	SD
Специалисти, работещи с деца със СОП	4,14	14	2,931
Учители	2,06	16	1,389
Общо	3,03	30	2,442

   От таблица 5. става ясно, че средните емпирични стойности, постигнати от специалистите, които работят с деца със специални образователни потребности, са по-високи от тези на учителите.

По задача 2. Измерване на нивата на бърнаут по скали.

                   Таблица 6. Разпределение на получените резултати по скали и нива

Скали Ниво	Ниско ниво	Умерено ниво	Високо ниво
Емоционално изтощение	5	10	15
Дехуманизация	12	7	11
Редукция на личните постижения	5	9	16

     От резултатите виждаме, че най-висок процент специалисти са постигнали такива, които говорят за високи нива по скалите емоционално изтощение и редукция на личните достижения. Това говори за дестабилизация на психическото им състояние и състояние на неудовлетвореност от труда – намаляване на тяхната самооценка, емоционално пренасищане, понижена мотивация за работа и прочие.

      Немалък процент специалисти показват и високи нива по скалата Дехуманизация, което ни води до извода, че те не се чувстват добре на работното си място и имат проблеми в комуникацията с колегите си и децата, за които се грижат/обучават.

Резултатите /таблица 7./ варират от пълна липса на показатели за наличие на бърнаут синдром до почти максимални нива на развитие. Можем да достигнем до извода, че за развитието на това болестно състояние голямо значение има и личността на самият специалист, който работи с деца.

Таблица 7. Минимални и максимални резултати

	Емоционално изтощение	Дехуманизация	Редукция на личните постижения
Минимум	3	0	23
Максимум	39	24	38

Таблица 8. Сравняване на емпиричните средни
		ЕИ	Д	РЛП
Учители	Емпирично средно	24,56	7,25	30,31
	Обем на извадката	16	16	16
	Стандартно отклонение	9,866	5,385	4,316
Специалисти, работещи с деца със СОП	Емпирично средно	23,07	9,64	31,29
	Обем на извадката	14	14	14
	Стандартно отклонение	10,809	7,365	5,283
Общо	Емпирично средно	23,87	8,37	30,77
	Обем на извадката	30	30	30
	Стандартно отклонение	10,163	6,387	4,732

    От таблица 8. става ясно, че средните стойности на показаните резултати са с умерено ниво, измерени по скалата на Маслач. Наблюдава се леко завишение по показателя Редукция на личните постижения при учителите, които са с по-голям професионален опит и стаж спрямо изследваните специалисти, работещи с деца с увреждания. Може да се предположи, че годините и постоянните предизвикателства, пред които са се изправяли, са повлияли отрицателно тяхната самооценка и мотивация за работа.

По задача 3. Изводи за склонностите към развитие на синдромите бораут и бърнаут.

   При изследването по скалата за бърнаут на Маслач учителите показват по-високи средни резултати по скалите Емоционално изтощение и Редукция на личните постижения, което се обяснява със загубения интерес към работа след толкова години практикуване на една от най-неблагодарните професии и отрицателната себеоценка, която е следствие от непризнатия им труд и резултати.

    Специалистите показват по-високи нива по скалата Дехуманизация, което може да се обясни с най-малко две причини:

1.     Психична защитна стратегия, която позволява развитието на цинизъм, за да се справи успешно индивидът с предизвикателствата, които му поставя работата, т.е. постоянното виждане на страдание около себе си (например войниците, които по време на война виждат навсякъде около себе си болка и страдание, развиват във висока степен цинизъм, за да могат да оцелеят).

2.     Борба с образователната и социална политика на държавата, която в голяма степен държи отговорен за всичко дадения специалист. Той освен това постоянно е атакуван от обществото, родителите и потребителите на услугата и е обвиняван в лаичност, незаинтересованост и непрофесионално отношение. Това води до негативното отношение към възрастните и децата, които са потребители.
  

Таблица 9. Статистически данни за изследваните лица
	Тип специалист	Брой изследвани лица	Емпирично средно	Стандартно отклонение	Стандартна грешка на средното
Емоционално изтощение	Учители	16	24,56	9,866	2,466
	Специалисти, работещи с деца със СОП	14	23,07	10,809	2,889
Дехуманизация	Учители	16	7,25	5,385	1,346
	Специалисти, работещи с деца със СОП	14	9,64	7,365	1,968
Редукция на личните постижения	Учители	16	30,31	4,316	1,079
	Специалисти, работещи с деца със СОП	14	31,29	5,283	1,412

Таблица 10. Т-тест за две групи
		Тест за равенство на дисперсията		Т-тест за равенство на средните
		Критерий на Фишер	Ниво на значимост	Критерий на Стюдънт	Степени на свобода	Sig. (2-tailed)	Mean Difference	Std. Error Difference	95% Confidence Interval of the Difference
									Lower	Upper
Емоционално изтощение	Equal variances assumed	0,275	0,604	0,395	28	0,696	1,491	3,775	-6,241	9,223
	Equal variances not assumed			0,393	26,607	0,698	1,491	3,799	-6,308	9,29
Дехуманизация	Equal variances assumed	2,934	0,098	-1,025	28	0,314	-2,393	2,335	-7,177	2,391
	Equal variances not assumed			-1,003	23,542	0,326	-2,393	2,385	-7,32	2,534
Редукция на личните постижения	Equal variances assumed	0,476	0,496	-0,555	28	0,583	-0,973	1,753	-4,564	2,617
	Equal variances not assumed			-0,548	25,176	0,589	-0,973	1,777	-4,632	2,685

   Таблици 9 и 10 показват изчислени критериите на Стюдънт за бърнаут синдрома и не показват статистически значима разлика. Следователно можем да кажем, че липсва корелация между типа професия и развитието на бърнаут синдрома. И учителите, и специалистите, работещи с деца с увреждания са еднакво склонни към развитие на синдрома на професионалното прегаряне.

Таблица 11. Статистически данни за изследваните лица
Тип специалист	Брой изследвани лица	Емпирично средно	Стандартно отклонение	Стандартна грешка на средното
Специалисти, работещи с деца със СОП	14	4,14	2,931	0,783
Учители	16	2,06	1,389	0,347

    Таблици 11 и 12 оказват статистически значима разлика при нивата на бораут при учители и специалисти, работещи с деца със СОП. Това ни води до извода за наличие на корелация между типа професия и възможността за развитие на бораут синдрома. Предполага се, че специалистите, работещи с деца с увреждания са по-склонни към развитието на бърнаут синдрома.

Таблица 12. Т-тест за две групи
		Тест за равенство на дисперсията		Т-тест за равенство на средните
		Критерий на Фишър	Ниво на значимост	Критерий на Стюдънт	Степени на свобода	Sig. (2-tailed)	Mean Difference	Std. Error Difference	95% Confidence Interval of the Difference
									Lower	Upper
Резултат	Equal variances assumed	17,172	0	2,536	28	0,017	2,08	0,82	0,4	3,761
	Equal variances not assumed			2,428	18,007	0,026	2,08	0,857	0,28	3,881

Изводи от изследването

   Основен  извод от изследването е, че хипотезата е частично потвърдена и специалистите, които работят с деца с увреждания са по-предразположени към развитие на бораут синдрома.

    Въпреки всичко огромна част от учителите и специалистите показват високи нива на професионален стрес, което ни води до затвърждаване на тезата, че те трябва да прилагат релаксиращи техники, които да им помагат да се справят с преживявания стрес.

Талантът да имаш приятели

Три вида приятелство

   Като начало бих искал да използвам един цитат на Аристотел, гласящ, че приятелството е като една душа в две тела.

  Гърците първоначално наричат приятелство връзката между роднини или пък военни другари. Едва с Аристотел (384-322) то получава ранга на свободно избрана социална връзка.

   Аристотел смятал, че има три типа приятелство: такова за удоволствие, такова за полза и истинско приятелство. В приятелството за удоволствие "мъжете обичат остроумните хора не заради характера им, а защото ги смятат за приятни". Във втория тип приятелство, "тези, които се обичат един друг заради полза, не се обичат един друг заради самите себе си, а за някакво благо, което получават един от друг."

   За него първият тип приятелство е характерно за младите, които са концентрирани върху моментното забавление, докато второто често е територията на старите, които имат нужда от помощ, за да се справят със свои слабости. Това, което възходът на скорошната публична реторика и практика е постигнала, е да облече първите две в икономически понятия. Забравяйки обаче за третото. За съжаление днес, във времето на сухата рационалност и господство на личните интереси в отношенията между хората, е много трудно да се създадат такива истински приятелства. И именно заради това в последните години хората стават все по-отчуждени и поставят на преден план материалното и личното си благоденствие, а например последна точка от дневния им план е среща със стар познат, добър приятел.

   Аристотел също така свързва приятелството с равноправието и смята, че то е основата на гражданската демокрация. Защото, както при приятелството има равноправие и приятелите споделят преживяванията си, така и при демокрацията гражданите споделят властта. Докато при „тиранията“, според Аристотел, няма никакво място, или съществува много малко пространство за приятелство. Затова в една приятелска група, независимо че тя естествено излъчва свои лидери, всеки се чувства по-плътно като част от едно цяло и подчиняват себе си не на някой от останалите, а на авторитета на самата общност. Тук вътрешната йерархия сякаш е стопена в потока на общото живеене и споделяне на едни и същи принципи. Налице е равнопоставеност на отделните членове на групата. Стигайки до тук може да дадем още една дефиниция на приятелството – това е близост, заедност, общност. Поради това, за разлика от феномена на любовта, чиято същност е отдаването на другия, издигането на другия над всичко останало в света, в приятелството се възвисява сплотеността и обединеността. Това е и неговата крайна и безкористна цел.

Възгледите на Марк Тулий Цицерон

   Според него няма нищо по-приятно от това на добрите ти чувства с добри да ти отвръщат, няма нищо по-приятно от това на твоето внимание и услуги да отговарят с взаимност.

   Той смята, че онези, които се преструват на приятели само заради изгодата, разкъсват най-милата връзка с приятелството, защото радва не толкова изгодата, спечелена благодарение на приятеля, но самата негова обич: и доброто, което той е направил за нас, става приятно, когато е направено с желание.

   Твърдението, че приятелските отношения се ръководят от нуждата, съвсем не отговаря на истината: понеже са най-щедри и най-доброжелателни хората, които най-малко се нуждаят от другиго поради собственото си влияние, средства и добродетелта, която е най-голямата защита.

   От тук изхожда заключението, че не приятелството върви след изгодата, а изгодата – след приятелството.

   Определяне на пределите и границите на приятелството:

-   към приятеля си сме настроени така, както към нас самите;

- нашата добродетелност към приятелите трябва да бъде равна и еднаква на тяхната добродетелност към нас;

- колкото всеки сам себе си цени, толкова да бъде ценен и от приятелите си.

  Съществуват и много случаи при които добрите хора се лишават от удобствата си и се съгласяват да им бъдат отнети само и само приятелите да имат възможност да им се наслаждават повече от колкото те самите.

   На практика истинското приятелство е много по-богато и по-щедро и не гледа строго да не би даде повече, отколкото е получило и не бива да съществува страх, че нещо ще отиде на халост, че някоя капчица ще се разлее на земята или че към приятелството ще се прибави и нещо повече от дължимото.

   Не могат да се намерят думи, по-силни за приятелството от думите на един, който би казал, че човек трябва да обича толкова, колкото би могъл да мрази един ден. Този съвет е трябвало да служи по-скоро при сприятеляване да се внимава никога да не се дава обичта на човек, когото бихме могли да намразим някога.

Приятелство и щастие

   За Платон и особено за Епикур приятелството е едно от условията за истинското щастие. Разбира се, щастието на човека е съчетание от редица фактори, но когато то е споделено с любими хора е най-пълно. Приятелството като че ли надстроява над сградата на нашите удоволствия от живота още един завършен и за почти всички хора абсолютно задължителен етаж.

 Дейностите, извършвани с приятели се преживяват позитивно и в много случаи емоционално, приповдигнато и дори екзалтирано. Чувството на приятелство е чувството на щастието – на радостта и възторга. Приятелството в този смисъл ни възвисява над обичайното, еднакво и рутинно ежедневие. Чрез приятелството преодоляваме обикновеното и скучно време на живота. Неговата стихия е празничността. Ние съзираме тази празничност в излъчващите радост очи и в телесната оживеност на децата, когато бързат за всекидневната среща с приятелчетата си.

Приятелство и задължение

   Проф. Кирил Нешев пише, че приятелството е наистина едно невероятно духовно наследство и богатство на вековен социален опит, изваял най-висшата форма на човешкото общуване. Защото тъкмо чрез приятелството се реализира най-насъщната човешка потребност – потребността от съразбирането, съчувствието, споделянето, съпреживяването с друг човек.

 Изглежда, че и приятелството предполага определен опит, че често пъти хората, които наричаме наши приятели може би не заслужават това велико име. Очевидно и приятелството изисква сигурност и изглежда, една степен на самостоятелност и автономност, която всъщност е отворената врата за моралния смисъл и ценностната стойност на приятели и приятелство. Моралът не толкова контролира приятелското общуване и приятелството, колкото истинската основа на приятелството.

  Приятелството има своите задължения и те винаги сочат изискванията, свързани с нормите на начина на живот, които ни помагат да станем по-съвършени, тъкмо защото уважаваме личността на приятеля.

  Приятелството е една тема, която много често привлича вниманието на психолози, етици и социолози. Този интерес не е продуктивен от чисто теоретически съображения, а е едно следствие на всекидневните взаимоотношения, на онези форми на общуване, които „правят” деня на всеки един от нас.

 Трудно е да си представим, че без приятелство може да се формира който и да е от нас, защото приятелството е  действително в основата на най-интимните механизми: едновременно и на предпочитан избор, и на търсен диалог, и на самоизразяване, и особена взискателност, която ни възпитава да се чувстваме приобщени към една общност.

 Приятелството е висшия закон на човешкото безкористие. То е непосредствено изповед на най-интимното.

 Не можем да си представим личността без дружбата, защото приятелството е най-общата емоционална връзка между двама души, докато дружбата акцентира повече върху вниманието на това приятелство от гледна точка на закрепването му. Дружбата като че ли подчертава аналитичния момент – нещо много важно за младите хора.

 Приятелството е един вход в дружбата, дружбата между младежа и девойката. То ни подготвя емоционално за едни по-трайни и далеч по-отговорни връзки, каквито се реализират в дружбата.

 Дружбата изразява едно узряване на безкористието, една конкретна насоченост. Вярно е, че приятелството в младежка възраст е емоционалният резервоар на дружбата – не можем да покажем ярко красноречието и непосредствено чувствата си, ако не сме минали през школата на приятелството. Защото приятелството тъкмо ни учи на едно богатство на себеизразяването, на една общителност, на една привързаност, която във всички случаи се изразява при дружбата.

Приятелство и колегиалност

 Колегиалните отношения са междинното звено във веригата семейство-приятели-професионална сфера.

  Ние попадаме още от ранна възраст в различни групи – в детската ясла, детската градина, училище, университета, работното място. Общувайки с хората в групата ние изграждаме едни доверителни отношения. Доверителните отношения прерастват в приятелство, но до колко то е удачно? До колко трябва да се смесват личните с професионални отношения? Това си зависи от самия човек и до колко той може да прави разграничението. В някои случаи колегите могат да бъдат и приятели, в други – не. До колко едно приятелство в групата ще е истинско е спорен въпрос заради рутинните задължения и бюрократични правила, етикети. От друга страна в рамките на общите професионални цели и интереси се вместват естествени и подчинени на други цели форми на общуване. Това превръща колегиалността в извънредно значим и предизвикващ интерес възел от човешки отношения.

Използвана литература

1. Аристотел. Никомахова Етика, С., 1993

2. Николова,  В., съст., Антология по етика. Том 1. Част 1., С., 1987

3. Нешев, К., Етика за всеки ден, С., 1984

Психологически анализ на учителската професия

Учител или преподавател е професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците. Те работят в сферата на образованието.

Учителят в съвместната си творческа дейност с учениците работи не само, защото това удовлетворява неговите духовни и материални потребности, а и защото обществото иска от него да постигне оптимални резултати в поверената му образователна сфера.

Според Н. Кузмина  преподавателската работа е професия, при която се моделира личността на друг човек. Това е сложна, творческа и в много отношения противоречива професия. 

Сред особеностите на учителската професия са творческият характер на работата, непрекъснатата актуализация на знанията и уменията съобразно новостите в света на науката, възможността за развитие в личностен и професионален план, за интелектуално, общокултурно и професионално-педагогическо израстване. Заедно с това обаче учителският труд не търпи повърхностно отношение, стереотипност, схематизъм и шаблони.

В своята работа учителят, и като възпитател, а понякога и като класен ръководител, трябва да извършва множество дейности извън конкретните си научно-практични задължения. Сред тях са:

1. Изучаване на учениците.

2. Изграждане на хуманни взаимоотношения между учениците в класа.

3. Формиране на култура на поведението.

4. Формиране на отговорно отношение към обучението.

5. Поставяне на основата на качества на личността на възгледи, убеждения и привички на поведение.

6. Осъществяване на взаимодействие с родителите.

7. Укрепване на здравето на учениците.

В известния сайт за учители по английски език - http://www.getenglishlessons.com/ - са направили обобщена картина на това какви качества трябва да притежава идеалният учител, за да привлече учениците и да ги ангажира ефективно в часовете. Той трябва да:

- се грижи много за своите ученици;

- да ги познава добре;

- да се интересува от тях;

- да е наясно с мотивацията на учениците му за учене;

- да е самоуверен;

- да е гъвкав;

- да е готов да направи нещата различни;

- да помага на учениците да сбъдват мечтите си;

- да не залага само на обучението, а да създава и умения за учене;

- да обича преподаването;

- да използва различни видове резурси.

Един съвременен учител трябва да е в крак със случващото и да се развива с много бързи темпове, за да отговори адекватно на очакванията на учениците. Той трябва да използва безброй интерактивни методи за обучение, да набляга на новите технологии в образованието и често да включва в часовете си различни аудио-визуални материали, за да онагледяват казаното от него. Преподавателят трябва да поддържа активна комуникация с останалите учители у нас и по света, за да обменя опит и познания. Същевременно той трябва да поддържа добра онлайн репутация, защото в днешно време много учители имат във Фейсбук приятелите си своите ученици и трябва да съобразяват публикациите си с това, за да накърнят авторитета си. Спорен е въпросът дали социалните мрежи трябва да се използват за комуникация между обучаващи и обучавани. При всички случаи не е много препоръчителна комуникацията между двете групи във Фейсбук например. По-удачен начин за онлайн взаимодействие между учители и ученици е използването на платформата на блоговете. Там преподавателят може да публикува различни притчи, филми, разкази и каквото прецени за нужно, което би му помогнало в по-лесното преподаване на знания. По този начин се поддържа онлайн комуникация без риск за репутацията на авторитета. Като цяло съвременният учител трябва активно и ефективно да знае как да пресява полезните източници на информация и да подминава ненужните факти и подробности. Мрежата предлага безкрайно много ресурси, но те трябва да бъдат управлявани добре.

В България учителят винаги е бил важен фактор в обществото. Децата прекарват много повече време в детската градина, а след това и в училище и затова ролята на преподавателя е важна във възпитанието на младото поколение. Той спомага за формирането на значими социални качества на личността. 

Основните му функции са:

1. Ръководене и организация на учебно-възпитателния процес;

2. Превръщане на обществено значимото по съдържание знание в елемент на индивидуалното съзнание;

3. Превръщане на личността на ученика от обект на възпитание в обект на самовъзпитание, самообразование, саморазвитие.

Когато говорим за учителската професия, е необходимо да изясним и структурата на самата педагогическа дейност. Тя включва следните компоненти:

- конструктивен компонент - подбор и стимулиране на учебното съдържание, планиране на дейността на учениците, при която необходимата информация може да бъде усвоена и планирана (прогнозирана) в рамките на собствената бъдеща дейност и поведение в процеса на взаимодействие с учениците;

- организаторски компонент - включва организирането на дейността на учениците и собствената дейност;

- комуникативен компонент - означава установяване на правилни взаимоотношения на учителя с учениците, с техните родители, със собствените си колеги и др.;

- гностичен (познавателен) компонент - той включва съдържанието и методите за въздействие върху другите хора, познаването на възрастовите и типологически особености на тези хора, особеностите на собствената дейност, нейните достойнства и недостатъци.

От съществено значение за успешната професионална дейност на учителя са нравствените качества на личността му и неговият хуманизъм.

Многообразието от задължения и отговорности за подрастващите, които в съчетание с критичните ситуации в личния живот и липсата на подкерпяща среда водят до повишаване на стреса.

Що за животно е социалният психолог?

   Социалните психолози смятат, че поведението на човек се определя от заобикалящата го среда. Но с какво точно се занимават те? Какво е тяхното място под слънцето и къде могат да намерят реализация?

  Започваме със сферата на маркетинговите проучвания. В нея социалният психолог се занимава с провеждане на фокус групи, изследване на отговорите на потребите към различни променливи като: пола на говорителя, атмосферата, в която е заснет телевизионният спот и времевият слот, в който е излъчен. В тази си роля социалният психолог използва своите познания за основните принципи на социалната психология, преглежда актуалната литература и провежда свои собствени наблюдения. Той помага на компанията да направи решения, които са базирани на фактите.

  Следващата сфера на реализация е академичната. Социалните психолози са умели в събирането и анализирането на данни. В академична среда те провеждат научни изследвания, които водят до увеличаване на обема от знания по социална психология, но нямат конкретно приложение за обикновените хора. Оригиналните изследвания включват изучаването на различни субекти като например какви са обкръжаващите фактори, които спомагат на хората да се влюбят, как социалните фактори допринасят създаването на предубеждения или как стереотипите се променят в зависимост от географското местоположение.

  Третата сфера, в която социалните психолози намират място е преподавателската. Те преподават в университети, колежи, на колегите и клиентите си. На ниво университет социалните психолози преподават както социална психология, така и обща. Те представят и научни доклади на различни конференции.

  Последната  сфера е консултантската. Социалните психолози работят по досъдебни, граждански и наказателни случаи. Там те са полезни при избора на съдебни заседатели.

До тук със световната гледна точка върху работата на социалните психолози...

  В България нещата стоят по малко по-различен начин. Основното поле за реализация е в сферата на образованието и вътрешните работи. Извън него къде могат да бъдат използвани социални психолози (лично мое мнение):

1. Риалити формати - в България доста нашумяха риалити форматите от няколко години, голяма част от хората гледат с интерес предавания като Биг Брадър, Сървайвър и прочие. Те са чисто социални експерименти и като такива няма нищо по-логично от това да бъдат коментирани от социални психолози, които се занимават точно с изследването на човешкото поведение под влиянието на различни фактори.
2. Психология на протестите - предвид актуалната политическа обстановка в България най-добро обяснение за събитията могат да предоставят психолозите с интереси в сферата на социалната психология.
3. Обучения - социалните психолози могат да предоставят адекватно обучение на деца и възрастни, свързано с повишаване на уменията за общуване, справяне с конфликтни ситуации и превенция на агресията.
4. Оставям отворено за дискусия...

Използвани материали - http://everydaylife.globalpost.com/social-psychologist-job-description-2062.html

Иван Пейчев

Бораут или синдром на професионалната скука

   За синдрома първи заговарят шведските бизнес консултанти Вердер и Ротлин. В книгата си: „Диагноза Бораут”, издадена през 2007 година, те го описват като синдром на служителя с малко работа.  Авторите смятат, че седенето на работното място, без да се прави нищо, освен да се чака края на работния ден, е много мъчително нещо. Точно това неудовлетворение кара служителите да измислят различни стратегии, с които да запълват работното си време.

   От синдрома страдат предимно млади хора, които са завършили висшето си образование и правят първи стъпки в професионалното си развитие. Обикновено те са на възраст между 25 и 34 години.

   Бораут или синдромът на професионално ненатоварване включва няколко елемента и те са:

- скука – води до апатия и безпомощност, защото човек не знае какво трябва да се прави;

- състоянието на преразтегнатост – отразява чувството за това, че може да се направи повече от колкото се иска;

- незаинтересованост – когато човек не се интересува от това, което прави и на преден план е липсата на идентификация с работата.

   Състонието бораут донякъде е парадоксално. Разпространено е схващането, че това да не вършиш нищо през работно време, е страхотно. Истината обаче е, че е ужасно да бъдеш на работното си място, без да правиш нищо и да чакаш да дойде краят на работния ден.

Протичане на бораут

   Синдромът започва да се развива, когато мениджърът на организацията не определя по правилен начин работата. След това самите служители започват да отлагат за по-късно поставените задачи, оправдавайки се с другите.

   В началото бораута се възприема добре – хората обичат да си почиват на работното място, обаче в последствие може да доведе до сриване на самоуважението.

Причини за развитието на синдрома на професионалното ненатоварване

   Беате Шулце  смята, че синдромът е следствие от несъобразено слабото натоварване в работата. То може да доведе човека до отегчение и неувереност в себе си. Много от засегнатите хора са стигали до съмнението какъв е смисълът на работата, която изпълняват. Те, също както при синдрома на прегарянето, стават незаинтересовани и цинично безразлични.

   Липсата на признание от страна на висшия ръководен състав - това е един от най-често срещаните фактори, причиняващ стрес на работното място. Не на последно място важна роля играят и стремежите; очакванията на служителите за израстване в кариерата, в йерархията на управлението на фирмата; повишението на трудовото възнаграждение. Важна задача за ръководителите е да помислят как да приведат в изпълнение много от нуждите на персонала си. Не само заплатата е важен стимул за служителите, а също така и кариерното развитие, самоизявата, обучението, забавленията, различни социални дейности и т.н. Мениджърите имат интерес да намалят нивото на прегаряне в екипа на фирмата и съответно да снижат нивото на текучество на служителите.

Симптоми на бораут синдрома

   Симптомите на служителят, който няма как да признае, че работата му е малко, са подобни на тези на бърнаута - човек се чувства отпаднал, няма желание за каквото и да било, има проблеми със съня и не може да се наслаждава пълноценно на живота. Негативизмът, силната умора и постоянното физическо и емоционално изтощение са също налице.

В дългосрочен план може да се отключат и други заболявания – световъртеж, сърцебиене, причерняване, шум в ушите, главоболие, хипертония, безсъние и депресия.

Бърнаут и бораут

   Синдромът на професионално ненатоварване още не е признат като сериозен проблем. По-известен е синдромът бърнаут. Но не само постоянният стрес и напрежение могат да предизвикат заболявания, а и скуката, монотонността, както и другите неща, които поражда бораутът, могат да доведат до психични проблеми. Както при бърнаут, така и при бораут у служителя се наблюдава силно желание да се напусне работното място.

Фигура 1. Бърнаут и бораут – предизвикателства и ресурси

Превенция на бораут

   Една организация трябва да наблегне на три области от своята дейност, за да се предотврати развитието на бораут синдрома :

1. Организация
  Организацията трябва да си създаде такъв тип култура, който да не позволява развитието на синдрома. Такъв тип организационна култура е основата на ежедневната работа и желаното поведение сред колегите и пациентите/клиентите на услугата.
   Друг елемент от организацията е стратегията за планиране на персонала, която да е ориентирана към бъдещето – точният човек на точното място в точното време.
   Ако организацията се развива постоянно, длъжностните характеристики трябва да са съобразени с това развитие. Ако това не бъде направено,  профилът на служителя няма да отговаря вече на длъжностната характеристика.
2. Лидерство
   Една организация трябва да определи управленските си принципи. Те трябва да са като пътеводна светлина за ръководителите. Освен това трябва да определи ясно насърчителните програми, чрез които на правилните хора да се дадат ръководни функции, защото неясно формулирани, стимулиращи програми могат да доведат също до развитие на синдрома. Важен елемент е делегирането на задълженията. То би предотвратило това даден човек да остане без работа за вършене.



Комуникация
   Объркването започва най-често още с длъжностната характеристика и при първите разговори със служителите от отдел Човешки ресурси или прекия ръководител, защото длъжностните характеристики често преувеличават действителността. Това създава впечатлението, че един човек едва ли не ще спаси света, поемайки всички проекти и отговорности, но реалността е различна и следва разочарованието.
   Добрата комуникация със служителите започва с добра обява за работа, в която ясно и точно са описани нужните изисквания и умения, които трябва да притежава и съответно какви ще бъдат задълженията и отговорностите му.
   Като важно допълнение за превенция на бораут синдрома са периодичните разговори между служителя и ръководния персонал.

Борба с бораут

   Ротлин и Вердер споделят, че удовлетворението в работата се получава от качественото заплащане, което е обързано с постигнатите резултати. Авторите подчертават значението на личната отговорност за справяне със синдрома бораут. В крайна сметка служителите трябва да поемат отговорност за собствения си живот, осъзнавайки индивидуалните си нужди.

   Работещите, страдащи от бораут, трябва да разпознават симптомите на синдрома и да си зададат следните въпроси: Имам ли смелост да комуникирам с ръководителите си? Това ли е моята професия? Трябва ли да променя нещо?

    Има и други начини за справяне с бораут синдрома и те са следните:

1. Получаване на обратна връзка от мениджъра. Това е добър начин за изслушване на проблемите на служителя, може да се дадат и нови задачи или да се трансформират стари такива.
2. Заемане с нов проект – това ще направи служителя по-ангажиран и може да получи дори признание за инициативността си.
3. Курсове за повишаване на квалификацията.
4. Наличие на ментор – ако служителят има зачислен ментор, който да следи неговата работа и да му помага при наличието на трудности, резултатите определено ще се повишат.

Иван Пейчев, магистрант по Социална психология

20 неща, които трябва да знам на 20 години

Днес прочетох една статия на английски, която реших, че трябва да се прочете и от хората, които не знаят английски. Нещата, които авторът споделя ще са много полезни на хората, които от деца стават възрастни - точно е един нелек преход, който е изпълнен с много трудности, но както всичко... И това минава... На вашето внимание са 20 лесни съвета, които ще променят живота ви... към по-добро :)

1. Светът се опитва да ви направи глупави – от различни банкови такси до чудодейни диети, хората, които не са образовани са по-лесни за манипулиране и ограбване. Образовайте се колкото се може повече за здраве, независимост и щастие.

2. Не вярвайте на институциите, че ще ви образоват – във времето, в което те творят учебни планове, системата вече е остаряла. По-добре е едновременно да учите и да печелите уважението на хора, показвайки лидерски умения, а не просто да бъдете последователи.

3. Четете колкото се може повече – научете се да четете бързо и ефикасно. Не е трудно да четете по една книга на седмица.

4. Общувайте с различни хора постоянно – научете се да намирате сходни теми с всеки и тогава разговаряйте за тях.

5. Не губете време в това да бъдете срамежливи – срамежливостта е убеждението, че емоциите трябва да бъдат арбитри в процеса на  вземането на решения, когато всъщност вярно е обратното.

6.  Ако нещо ви е странно по време на една връзка, обикновено накрая това нещо е причината за раздялата.

7. Контактувайте колкото се може повече с по-възрастни хора – причината поради която това е толкова ценно е, че хората на твоята възраст обикновено нямат способности за вземане на решения и не могат да ти помогнат много-много. Още повече по-възрастните хора знаят това, което вие ще научите по-късно, затова ги питайте.

8. Намерете по-готини от вас хора и се размотавайте с тях – и двете неща са важни: „не се опитвайте да бъдете част от масата във вашата група, гледайте постоянно да сте център на внимание (правейки по-готини неща и бъдейки по-приемащи и амбицирани).

9.Всеки става по-консервативен с времето – това си е факт. Затова трябва да правите лудите си неща СЕГА. По-късно ще се страхувате. Повярвайте ми.

10. Намалете вашите разходи колкото е възможно – това ще ви помогне да направите тези лудории, споменати горе.

11. Вместо да подобрявате състоянието си чрез обекти, правете го с приключения – например едно пътуване до Париж ще ви прави щастливи много по-дълго от колкото покупката на един гардероб.

12. Когато живеете по-евтино, решавате проблема с липсата на пари – използвайте Интернет, защото той е като малка машинка, която ви помага да наддавате. Ако живеете от заплата до заплата, то това ще увеличи седмиците, за които мислите напред от 2 на 3. Тогава ще се почувствате по-добре и ще мислите за месец напред, след това 3, 6 и накрая за година напред. Целта е да се стигне до момента, в който ще мислите за 5 години напред.

13. Научете се да програмирате.

14. Сдобийте се с „плочки” (или отслабнете в зависимост от вашата цел) докато сте млади. Вашите хормони са в състояние да направят това когато сте по-млади. Не изпускайте тази възможност!

15. Научете се да готвите – това ще направи нещата по-лесни и ще превърне храненето от скъпо преживяване в приятно удоволствие.

16. Спете добре – това и готвенето ще ви помогнат за сдобиването с „плочки”. Ако мислите, че ще спите, когато сте умрели или че имате прекалено много неща за вършене, за да спите, то аз имам новина за вас – Вие сте НЕЕФЕКТИВНИ и лишаването от сън няма да помогне.

17. Използвайте активно напомнянията по календари, gsm-и и тн – не се доверявайте напълно на  мозъка си относно нещата, които трябва да помните.

18. Изберете си да направите нещо голямо, като позволявате на възможностите да ви помагат. Ако не си поставяте цели, някои неща може и да се случат, но ако изберете, много повече ще станат.

19. Изберете си нещо, в което да станете наистина добри – прекарайте пет години в това да го вършите от колкото да скачате от едно нещо в друго. Ако искате да правите нещо друго след това – направете го!

20. Не се опитвайте да променяте някого – по-добре си потърсете някого, който няма нужда да бъде променян.

Източник - 20 Things I Should Have Known at 20

Любовта и омразата в ценностната система на българина – към себе си и към другите

      „Ние сме”, „българите са”, „българска работа” са само част от определенията, с които изразяваме склонността си да квалифицираме, да  щамповаме и да показваме колко добре се познаваме като народ. А така ли е всъщност и „що за животно е българинът”? Малцина са изследователите, посветили живота си на българската народопсихология и мнозина (като че ли всички ние) заклеймяващите едно или друго наше качество. За съжаление в последните преходни години преобладават единствено негативните изказвания на различни общественици, които се опитват да ни заклеймят, а липсват сериозните народопсихологически изследвания. Осъзнаваме, че ценностната ни система е в криза, както всичко около нас и един от изходите са себепознанието и равносметката, започвайки, разбира се, от най-важните устои.

В основата на всичко, определяна като висш смисъл на човешкия живот, стои, разбира се, любовта. По нейните измерения и характерни проявления при нас, българите, можем да научим много за народопсихологията ни. Любовта неслучайно е извечната тема в родната литература, която обикновено е художествено отражение на случващото се в действителността. Едва ли има някой, който да не помни  Ботевото „силно да люби и мрази", маркирало като че ли за векове напред българската вселена на крайностите и силата на емоциите. Неслучайно сме възпели и „балканския синдром”, описващ темперамента и полярността на южните народи. Тук всяко чувство е преходно, извечни са само любовта и омразата, които са силни и са до гроба. За тях си заслужава да си живее и да се умре. Те се възпитават най-напред в семейството и впоследствие се експонират в личния и обществения живот. „Бащиното огнище” се превръща бързо в „родно пепелище”, когато познаваме крайносттите в българската ценностна система.

       Традиционното българско семейство е основна единица на обществото и  като такава е описано в творчеството на повечето ни класически автори, но заедно с това е и обект на изследване от видните ни етнографи   проф. Ст. Бобчев и Димитър Маринов. То е с патриархална структура, където бащата е глава на дома, собственик на имота и представляващ семейството в населеното място. Той е този, който възпитава в любов, но и в строгост, а с поведението си често пъти задава модела на крайностите, който е така характерен за нас. Семейното съществуване е в името на децата и любовта към тях е движещата сила за живот. Любовта в семейството е предбрачна, която е по-скоро харесване и съпружеска, изразена в здрави нравствени връзки и преданост един към друг. Тя намира външен израз в дома, който знаем, е основната българска крепост. Неслучайно Атанас Буров казва, че всеки истински българин трябва с любов да построи дом за своето семейство, както и той е градил с много старание и любов своята къща. За уюта, топлината и близостта в него се грижи майката. Силната любов към нея е определяща за изграждането на нравствената ни вселена, тя ни дава примера, който прилагаме впоследствие и в изградените от нас семейства. Заедно с това майката е опора, приятел, изповедник. Тя е винаги в съзнанието на българина независимо от ситуациите и времето:

Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

(Христо Ботев – „Майце си”)

         Откърмен с любов в семейството, българинът я продължава, градейки нов дом със своята любима. Ще дадем пример отново с Ботев, при който като че ли най-лапидарно, но и най-силно са описани двата полюса в ценностната система на българите. В „До моето първо либе” той разкрива своите най-съкровени чувства към любимата:

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!...

(Христо Ботев – „До моето първо либе”)

Отново при Ботев разбираме, че и в любовта ни може да има градация. Незабравими са редовете, в които той казва на Венета, че после отечеството си е обичал най-много нея. Любовта към Родината е основна тема и в творчеството на Иван Вазов. Патриархът на българската литература показва силното удовлетворение на човек, който обича Отечеството и народа си и който се гордее с това, че се нарича българин:

...Българин да се наричам, първа радост е за мене.

(Аз съм българче)

      Любовта към България е неразривно свързана с любовта към родната природа и родното място, която заедно с любовта в и към семейството изгражда българския космос. Българинът люби и милее за родния дом, животните, които отглежда и всичко, което е създал с двете си ръце. „Моят дом е моята крепост”, моята подредена вселена, в която всичко е любов:

Бяла, спретната къщурка.

Две липи отпред.

Тука майчина целувка

Сетих най-напред.

Тука под липите стари

Неведнъж играх;

Тука с весели дургари

Скачах и се смях…

Къщичке на дните златни,

Кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил.

(Родна стряха – Ран Босилек)

    И за да изградим напълно устоите в ценностната система на българина, не трябва да пропускаме любовта му към Бога, породена най-често от желанието му за справедливост и възмездие, от нуждата от вяра в доброто, от желанието за закрила на най-скъпото му. Тя не граничи с крайна религиозност, а по-скоро е изтъкана от обредност, следването на която му носи спокойствие и удовлетворение. Любовта към Бога в историческата съдба ба народа ни е тази, която неведнъж го е спасявала и утвърждавала като такъв. В преходните години, имайки предвид ситуацията преди това, да има разпад и хаос по отношение на връзката с християнството. Това се допълва и от факта, че като цяло сме доста земни и практични, това се изразява добре от максимата „око да види, ръка да пипине”. Обикновено търсим любовта към и на Бог, когато преживеем някаква загуба или сме изправени пред травмиращо събитие. Това си има и своето обяснение – във вековете на робство са се опитвали да ограничат общуването ни с Бога и спазването на ритуалите. В християнството няма място за омраза, любовта е дълготърпелива и всеопрощаваща. Но такива ли сме ние?

      В началото казахме, че освен да любим силно и мразим, така че и омразата е важна част от ценностната ни система. Тя се проявява най-вече, когато някой накърни любовта ни към всичко, което описахме дотук. Омразата е защитната и първосигнална реакция на българина към осмелилите се да нарушат неговия космос. Това може да са поробителите, посегналите на имота и близките му, съблазнителите. Макар да се представяме като широкоскроени, толерантни и свободномислещи и да имаме достатъчно исторически доказателства за това, приемаме трудно различните от нас и често пъти те са обект на презрение и омраза. Важно е ние да сме по-добрите, по-можещите и знаещите

      Знаем да обичаме, но знаем и да мразим. Когато ни предадат и наранят или дори отхвърлят, ние се фрустрираме и докрай защитаваме завоюваното. Омразата ни води до безумство и ставаме коварни и подли, неконтролируеми от болката.

       В интервю за Дойче Веле[1], Огнян Златев, който е управител на Център за медийно развитие, споделя, че българите владеят езика на омразата и предразсъдъците спрямо етнически, религиозни или сексуални малцинства са често срещани в българските медии. Расистките изказвания в тях са насочени главно към ромите, които са най-многочисленото малцинство в България. Долавя се омраза още и към съседските ни страни – Македония и Турция. Тази етническа омраза се поражда в голяма степен от националистическите партии в България.

             Всички сме чували вица, който ни кара да се замислим за негативното в ценностната ни система: „Знаем добре защо нямало дяволи край нашия казан в Ада - ами защото нямало нужда да стоят там: ние сами си дърпаме оня, който се понадигне. Край казаните на другите народи има специален дявол, който ръга с вила ония, чиято глава се подаде отгоре, но за българския казан това не се налагало: щом някой си подаде за малко главата от врящия катран, мигновено тия отдолу го дръпват. И така за вечни времена: щатът за охраняващ дявол към българския казан си стои незает”.

          Българите често пъти се опитват да прикрият ненавистта и завистта към хората с по-добро социално и финансово положение. В личния и професионалния си живот често пъти интригантстват и клюкарстват, за да компенсират неудовлетвореността си. Примери за това проявление на омраза към другите, граничещо и с ненавист към самите нас като народ има много. Ще цитираме само едно изказване в популярен форум (а иначе е пълно с такива): „Ненавиждаме от цялата си душа всеки по-умен, по-кадърен, по-работлив или по-талантлив от нас. Опитваме се да му пречим с всички сили, правим всичко възможно да го унищожим. Изпитваме огромно удоволствие да унижаваме и тъпчем тези, които ни превъзхождат.”  И за да допълним негативната картина, ще добавим: „Не е важно ти да си добре, а на Вуте да му е зле”. Явно чуждите страдания ни действат успокояващо.

      Не можем да дадем много примери от литературата ни за омразата като част от ценностната ни система, защото обикновено тя се явява коректив и модел, а изтъквайки негативното, ще изгуби тази си функция. Ще цитираме на финала отново Ботев с думите:

И сърце зло в злоба обвито

(Христо Ботев – „До моето първо либе”)

       В съвременния глобализиращ се свят е не по-малко важно освен себепознанието и знанието за това, което носим, кодирано в гените ни като народ. Колкото и космополитни да мислим, че сме станали, не можем да избягаме от своята балканска природа на крайностите и силните емоции. Можем много да се корим за тях, но заедно с това не бива да забравяме, че в тях се крие нашата уникалност, с която сме оцелявали векове наред. И макар и да мразим силно, обичаме също толкова силно, ако не и повече: всеки по неговия си начин, градейки собствената си ценностна система и допълвайки я с останалите нравствени качества, които ни правят хора. Ето защо в динамичното си ежедневие трябва да намираме повече моменти, в коите да спираме и да правим равносметка за това кои сме, откъде идваме накъде отиваме и какво искаме да оставим след нас.

Библиография:

1.     Хаджийски, И. Оптимистична теория за нашия народ. С., 1974

2.     Лекционен курс по Психология на националния ни характер

3.     http://www.slovo.bg/

4.     http://www.dw.de/

---

[1] http://www.dw.de/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82-%D0%Bч5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0/a-6264319