Изборът – ти решаваш!
(eсе върху „Окованият слон” на Хорхе Букай)
„Да имаш или да бъдеш?" - дилемата на човешкия избор. Какво печелим, когато губим, и какво губим, когато печелим. Двата модуса на същуствуване и техният двубой за душата на човека. Пленници на вещите или господари на самите себе си. Кой е верният път? Това всеки сам решава. Във всеки един момент всеки един от нас е поставен пред избор. Но тук идва едно голямо НО, няма ли избор, няма и удоволствие. Дори изборът да е труден, винаги е по-добре от това да няма такъв. Човек, който е изправен пред избор има винаги две възможности – да се откаже или продължи. Именно тогава разбираме силата на волята му – дали ще успее да оцелее или не.
Тук е мястото да споменем и волята, която представлява способността на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия. Силата на волята е тази, която ни крепи, тя е тази, която ни дава кураж и ни води към успеха. Но... Изборът е твой – ти решаваш, вървиш ли по течението, то ще те завлече и ще потънеш, затова не се предавай, реши и продължи напред!
Да преминем обаче към сегашният ни обект на размисъл - образът на едно сребърно слонче, оковано в ръждясали вериги и завързано за някакъв кървав кол. Тъжно е, дори объркано и някак самотно...Изглеждащо толкова силно, а е така безсилно, толкова голямо, а така нищожно. И то като повечето от нас е дресирано – как да се държи, какво да прави, какво да говори! Предимство е, екстра е, да се държиш както искаш, защото държейки се както искаш, едва ли ще получиш много. Всеки слага маска – я на добрия, я на лошия, я на простока, я на интелектуалеца, но рядко човек е себе си. Мъчи се да постигне нещо представяйки се за някой друг, някой, който другите уважават. Появи се, за съжаление, и феномена „лицемерие”. Феномен, който всички мразят, но на който повечето са подвластни. За да спечелим нещо, не казваме това, което мислим и не правим това, което искаме. Лицемерът печели повече, има повече. Лицемерът е този с много приятели, лицемерът е този, на който всички се възхищават, лицемерът е този по който всички припадат. Лицемерът е този с високият успех в училище, лицемерът е този на ръководна длъжност в предприятието, лицемерът е този, който всички искат.
Слонът обаче не е лицемер, той си е приел съдбата, решил е да не се бори, решил е да се примири с всичко, което хората са му наложили. Такива са и аутсайдерите в училище – те просто не са се поддали на влиянието на масата, на влиянието на тези „популярните”, тези, които ги определят именно като такива... отритнати... Но те просто са различни, хора, които са себе си, неподвластни на времето и модата. Тук е момента за другия избор – да си себе си или да си като всички останали.
Безсилие - чувството на невъзможност да се справиш сам. Да искаш, но да не можеш, но... Няма невъзможни неща, когато човек не иска или го мързи винаги си намира причина. Това, което искам да кажа е, че човек трябва да е уверен в това, което иска и да го следва винаги и рано или късно ще успее. Джон Кехоу е казал „Съзнанието контролира всичко, а ние контролираме съзнанието си”. Паулу Коелю твърди, че „когато силно искаш нещо, цялата Вселена ще ти помогне”. Вярвай и ще успееш. Избор – пореден: да искаш или да се носиш по течението.
В заключение ще кажа следното – разграничавайте желая, искам, мога, знам. Така ще ви е по-лесно да се справите с трудните избори. Не ги избягвайте, а ги решавайте, така няма да имате чувството за незавършеност. Аз реших да продължа да се боря! Ти си на ход!
