Изграждане на приобщаваща училищна среда

Изграждане на приобщаваща училищна среда

Иван Пейчев

Заместник-директор по учебната дейност 

в НУ “Цани Гинчев” - град Лясковец

“Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?” Този съществен въпрос мотивира усилията на много училища да се стремят да осигурят равен достъп до образование на всички деца и да се създадат условия за приобщаващо образование.

Концепцията за подкрепа за личностно развитие и развиване на потенциала на децата и учениците е залегнала още в Закона за предучилищно и училищно образование и разписана подробно в Наредбата за приобщаващо образование.

Една от основните цели на предучилищното и училищното образование е интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му.

Приобщаващо училище

Приобщаващото училище предлага равен достъп до образование и осигурява развитие на индивидуалните способности и умения на всяко дете.

САЩ осъзнава нуждата от промяна на образователната си система и въвежда стандарти (т.е. резултати на учениците) и всички училища са отговорни за постигането им. Основните вярвания са, че:

• Всеки ученик може, ще се научи и ще успее.
• Разнообразието ни обогатява и учениците в риск могат да преодолеят риска от неуспех чрез осигуряване на сигурна и защитена среда.
• Всеки ученик може да научи друг на нещо.
• Всеки ученик има силни страни и нужди.
• Не трябва да има специални класове или специални училища.
• Ефективното обучение е резултат от съвместните усилия на всеки, който работи, за да гарантира успеха на всеки ученик.

Българската визия за приобщаващо училище се изведе през последните години от Центъра за приобщаващо образование. В основата му е координираното и систематично участие на всички заинтересовани страни от училищната общност в четири основни области - училищно управление, педагогически практики, детска закрила и партньорство с родителите.

Приобщеният ученик

Приобщеният ученик е този, който се чувства спокоен да разгърне в учебния процес целия си потенциал от знания и умения. Той се чувства оценен и обичан.

На приобщения ученик са осигурени различни занимания по интереси, които да осмислят свободното му време. А на децата с обучителни затруднения е осигурено допълнително обучение, което да е съобразено със способностите и потребностите им.

Приобщеният родител

Приобщеният родител е този, който активно участва в живота на детето си, както в училище, така и извън него.

Родителите играят жизненоважна роля в образованието на своите деца, като работят в партньорство с преподаватели и други служители на училището.

На приобщения родител е осигурено:

• консултиране, свързано с обучението на детето му;
• участие в изготвянето на Училищния учебен план (чрез Обществения съвет) и в плана за подкрепа (при децата, на които е осигурена обща или допълнителна подкрепа);
• Информиране за посещаемостта, напредъка и поведението на детето му.

Приобщаващият учител

Приобщаващи учители са тези, които поддържат масовия клас, като включват поне един ученик със специални образователни потребности и успяват да поддържат задружна среда, където всеки един ученик е добре дошъл.

“Приобщаващият учител е приобщеният учител!” са думи на Даниела Николова, която е председател на Професионалната общност за приобщаващо образование.

Приобщаващите стратегии за преподаване се отнасят до голям брой дидактически подходи, които отговарят на нуждите на учениците с различен произход, стилове на обучение и способности. Тези стратегии допринасят за цялостна приобщаваща среда за обучение, в която учениците се чувстват еднакво ценени.

Приобщаваща училищна среда в НУ “Цани Гинчев” - град Лясковец

Основата на изграждането на приобщаваща училищна среда са споделените цел, визия и мисия на училището.

Мотото на Начално училище “Цани Гинчев” - град Лясковец е:

В началото на всеки успех е доброто училище!

Тук, ако поискаш - можеш всичко…

И твоят успех става наша слава...

Изкуството да си неповторим!

Организация на образователно-възпитателния процес в училището се базира на няколко основни принципи, а именно:

• Няма учители в целодневната организация, всички учители са равнопоставени;

Приобщаването започва от равнопоставеността, а тя се преподава от учителите. Затова училищното ръководство взе решение всички учители да са равнопоставени, да имат еднаква преподавателска норма и да са назначени на длъжност “начален учител”.

• Вариант на целодневна организация на учебния ден - редуване на предмети от учебния план с дейности от целодневната организация;

Чл. 20, ал. 2 от Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование гласи, че при целодневната организация на учебния ден за учениците от I до IV клас по паралелки учебните часове по седмичното разписание може да се редуват с дейностите по самоподготовка, по организиран отдих и физическа активност и заниманията по интереси в смесен блок сутрин и след обяд. Този вариант на обучение даде възможност учителя по предмет да води и часовете за самоподготовка, за да може да е сигурен, че всеки ученик е усвоил максималното според възможностите си.

• Не само учители, а екип от специалисти;

С влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование и промяна на начина на финансиране на училищата е осигурена възможност в тях да се назначат екип от специалисти - ресурсен учител, психолог, логопед. А при нужда и социален работник.

В училището има екип от педагогически специалисти. Всеки от тях си има своите отговорности и роля в обучението на децата. Те обаче не бива да се смесват, а да са ясно дефинирани и разписани в длъжностните характеристики.

• Индивидуална и комбинирана форма за децата със специални образователни потребности;

Комбинираната форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план.

Индивидуалната форма на обучение включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване или изпити за определяне на срочна или годишна оценка.

Формата на обучение се определя от Екип за подкрепа за личностно развитие, сформиран със заповед на директора на училището, съобразно индивидуалните потребности на всяко дете.

• Разнообразни извънкласни дейности за осмисляне на свободното време на децата;

Спортните дейности формират и развиват работата в екип и стимулират честността. Те помагат на учениците да контролират импулсивността си и да се дисциплинират.

В начален етап на основното образование може да се сформират клубове по футбол, спортно ориентиране, бойни изкуства и други. В другите етапи могат да се добавят и други видове спорт като баскетбол, волейбол, хандбал.

Често учениците имат затруднения да изразяват своите мисли, чувства и емоции. Именно заради това е хубаво да се използват методите, свързани с изкуствата, за да се изкарат “на повърхността” тези чувства. Препоръчителни са дейности като рисуване, скулптуриране, пеене, танци и различни други форми на приложните, изящните и сценичните изкуства.

• Активно партньорство с неправителствени организации - Център за приобщаващо образование, Асоциация Родители, Асоциация Анимус и други;

Съвместно с различни неправителствени организации могат да се организират събития, които да правят училището все по-привлекателна територия не само за учениците, но и за цялата общност.

Примерни инициативи - “Седмица на бащата”, “Дни на приобщаването”, “Ден на розовата тениска”, “Световен ден на мира” и други.

• Съвременна материално-техническа база.

Осигуряването на съвременно-материално техническа база ще накара учениците да се чувстват като вкъщи и ще подобрят резултатите си в образователно-възпитателния процес.

Хубаво е всяка стая да разполага със шкафчета, където всяко дете да прибере учебните си комплекти, принадлежностите за часовете по физическо възпитание и спорт и всичко друго, което му е необходимо докато е на училище.

Друга необходимост е осигуряването във всяка стая на мултимедиен проектор и персонален компютър, свързан с интернет, които да направят възможно използването на електронни учебници, презентации и други онлайн дидактически материали.

Един съвременен учител трябва да е в крак със случващото и да се развива с много бързи темпове, за да отговори адекватно на очакванията на учениците. Той трябва да използва безброй интерактивни методи за обучение, да набляга на новите технологии в образованието и често да включва в часовете си различни аудио-визуални материали, за да онагледяват казаното от него.

“Приятелите на Зипи”

„Приятелите на Зипи” е авторска програма за насърчаване на психичното здраве при деца между 5 и 7 години, която се прилага в училищата в 27 страни по света от различни континенти. Тя подобрява уменията за справяне и самооценката на децата, социалния климат в класната стая, както и академичните постижения. Така служи като превенция на училищния тормоз и маргинализирането на деца на етническа/социална/физическа или друга основа.

Начално училище “Цани Гинчев” - град Лясковец използва тази програма в двете паралелки първи клас като част от общата подкрепа за личностно развитие на учениците. Заниманията се провеждат в часовете за организиран отдих и спорт от училищния логопед, който по образование е и психолог.

Взаимодействие с родители

Важно е родителите да съдействат и да са активно включени в целия образователно-възпитателен процес. За да се случи това, НУ “Цани Гинчев” - град Лясковец организира няколко форми на общуване с родителите, а именно:

• Създаване на Академия за родители

Мисията й е да подпомага процеса на взаимодействие между училище и родители. Срещите са през цялата учебна година и са посветени на конкретни теми, свързани с актуални проблеми на училищното образование. Те се провеждат извън класните стаи, често и извън училище във формат “групова работа”.

Водещи на Академията са психолозите в училището. Те предлагат един различен поглед върху традиционните родителски срещи, които се провеждат в класните стаи, където, доста често, родителите се чувстват като ученици.

• Спортни празници с родители

Състезанието „Минало, настояще и бъдеще”

Миналото символизират бивши ученици на училището, сега-родители на учениците, настоящето – нашите ученици, а бъдещето – първокласниците, които за пръв път ще пристъпят прага на началното училище. Децата, техните родители и учители се състезават в различни спортни дисциплини.

Състезанието „Мама, татко, аз и приятели”

Включва игри по спортно ориентиране и занимания, насочени към подобряване на груповата динамика.

Викторини

На нея родители и техните деца – наши ученици, мерят познанията за историята на училището и неговия патрон – видният просветител Цани Гинчев. Забавното състезание преминава в три кръга: минало и настояще на  НУ „Цани Гинчев”, живот и дейност на Цани Гинчев и забавни въпроси – смехорания.

Училищен ученически съвет

В Наредба № 13 от 21 септември 2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование са регламентирани рамкови изисквания за създаване и функциониране на ученически съвети.

За да е приобщаващо едно училище, то трябва да има действащ Училищен ученически съвет, който да бъде активен участник в създаването на училищни политики.

Членове на ученическите съвети могат да бъдат всички ученици на възраст до 18 г., които притежават:

1. лидерски качества и креативност;

2. организаторски умения, както и умения да мотивират и обединяват връстниците си за определени каузи;

3. умения да изразяват и защитават общото мнение, дори и то да е в противоречие с личното им мнение;

4. готовност за поемане на отговорност.

Дейности на Училищния ученически съвет могат да бъдат:

• Организиране на маскен бал;
• Провеждането на благотворителни акции;
• Предлагане на идеи, които да бъдат заложени в Правилника за дейността на училището;
• Превенция и интервенция на тормоза в училище.

Като обобщение можем да кажем, че едно училище е приобщаващо, когато:

• Всички в училище са равни независимо от тяхната “различност”;
• Съществува активно взаимодействие между родители, ученици и учители;
• Има изградена ефективна система за осъществяване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие;
• Целите, ценностите, мисията и визията на училището са споделени от всички служители в него.

Aгресията в училище – санкции и превенция. Можем ли да работим с алтернативи на наказанието?

Позиция по темата за училищната агресия на Професионална общност за приобщаващо образование*.

Една от задачите, които сме си поставили като Професионална общност за приобщаващо образование е да обсъждаме и излагаме публично становища по актуални теми и въпроси, свързани с приобщаващото образование. Все по-често агресията в училище е обществена тема номер едно, но тя се коментира предимно назидателно и тенденциозно при появата на проблем. Убедени сме, че тя се нуждае от задълбочена, както експертна, така и широко обществена дискусия. Тази дискусия трябва да бъде първо на ниво принципи и ценности и едва след това на ниво мерки и процедури. 

1. Агресията и мястото на училището в живота на децата

Училището е арена на взаимоотношенията между учениците. На тази арена те се учат как се постъпва в живота, кое е приемливо и кое не. Затова не можем да ограничаваме отговорността на училището до обсега на заснетото с камерите или до оградата на училищния двор. Децата търсят ролеви модели и намират голяма част от тях в училището. Ако едно дете не може да споделя вкъщи, училището остава единствената му алтернатива да намери отговори на въпросите си. Ако детето не намери надежден възрастен, който да е насреща, то ще бъде принудено да потърси съвет от връстниците си, които имат същия социален стаж и не могат да му дадат гледната точна на опита. Възрастният в ролята си на значим друг, на който може да се довери е безценен за детето, попаднало в проблемна ситуация. Затова важните въпроси са дали възрастните са готови да придружават децата в израстването, дали имат позиция за възпитанието им и как ги учат да се самоконтролират.

2. Дефинирането и реакциите на агресията

Все още всяка негативна проява се етикира като „агресия“. Не се прави разлика между агресия, тормоз и инцидент. Няма и разбиране за това, че агресивното поведение е част от функционирането на всеки човек и в този смисъл не може да го победим окончателно, както често се говори. Не се прави разлика между агресивно и хиперактивно дете. Не се търсят причините за агресията. А изясняването на състоянието и причините са ключът към намиране на решение.

Наказанието се възприема като изпитано средство от възрастните, но то носи след себе си редица негативни последствия. Учителите обикновено не са готови да наблюдават и анализират всяко поведение. Те често казват „не съм психолог“, „не съм учил за това“, „няма утвърдени практики, от които да извлечем алтернатива на наказанието“.

Всяка промяна, независимо дали в нагласите, подходите или действията, отнема време, усилия и ресурс, но не бива да продължаваме да пребиваваме в удобно безсилие. Не можем да говорим за приобщаване и в същото време да говорим за санкции, това е законодателна безпомощност. Осъзнаваме ли моралния избор, който правим, вземайки решение да наказваме дете, което всъщност има нужда от помощ?

Дори в самата Наредба за приобщаващо образование^[1] проблемното поведение се разглежда като отделна проява, на която да се отговори реактивно. Изначално липсва разбирането, че проблемното поведение е съпътствано често от душевни страдания. Те могат да бъдат отработени само чрез създаване на доверена връзка, в която страданието да бъде назовано.

Обръщаме внимание на чл. 41 от действащата Наредбата, където мерките за преодоляване на проблемно поведение при децата са неадекватно градирани. Ако философията е в превенцията, не може мерките по превенция да се явяват след редица предшестващи санкциониращи мерки.

Наказанието е реакция на даден инцидент, чието възпиращо въздействие е краткосрочно и унизително за личността. Идентифицирането на проблема, изследването на причините за него, разбирането, "влизането в обувките" на "проблемното" дете и последващата подкрепа изследват симптомите, помагат на детето и го насърчават да търси други начини за реакция на своя вътрешен и външен дискомфорт. Този подход създава условия "проблемното" дете да бъде привлечено като партньор в решаването на проблема, а не като обект на наказание и съхранява неговото достойнство.

Алтернативата на наказанието е да помагаш. И въпросът за нас е не дали, а как помагаме. Само опознаването на детето позволява то да бъде разбрано и да му се помогне.

3. Различните агресори

В Наредбата за приобщаващо образование се говори само за агресия между деца. Има много случаи на агресия между учители и деца, в които агресорът е различен. Тези случаи не се документират и за тях не се води статистика.

Част от превенцията трябва да бъде разбирането, че възрастният със своето поведение е отговорен за моделите, които възпитава. Не може да изискваме от децата да притежават добродетели, които самите ние не демонстрираме спрямо тях и в тяхно присъствие.

Под проява на агресия следва да се разбира всяка агресивна проява между които и да е субекти в училищна среда. Механизмът за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище изключва, че възрастният може да тормози дете. Този момент остава неясен и не може да се докаже.

Няма надеждни оповестени данни за училищната агресия. Без данни не е възможно да се планира превенция. Затова нашата общност предлага като първа стъпка да започнат да се събират данни за агресивните прояви, за да може да се направи задълбочен анализ.

Опазването на емоционалното здраве на децата трябва да се смята за неизменна част от държавната политика за образование и здравеопазване, както и да се провеждат целенасочени планови действия за осъзнатото му осигуряване от родители, училище, институции и общество. 

4. Необходимите специалисти

Нужни ли са ни повече специалисти?. Да, но това не означава само ресурс за наемане на специалисти. По-важно е да има достатъчно на брой подготвени специалисти. По мнение на работещите в системата нито броят им, нито подготовката им са достатъчни. Необходима е държавна стратегия за това как и какви специалисти създаваме.

Освен специалистите, е важно да включим учителите, непедагогическия персонал и родителите. Учителят е този, които управлява отношенията в класа, но той трябва да е обучен за това. Една от причините учителите да не търсят своевременно психолог е, че те не разпознават динамиката на взаимоотношенията в класа. Приоритетният фокус на училището върху академичните постижения неглижира изграждането на социални умения в учениците, което да им позволи да се превърнат в емоционално пълноценни хора с овладени реакции.

Не може за решаване на агресивните прояви да се разчита само на психолога, педагогическия съветник и ресурсния учител. Към страдащото „дете“ всеки в училище има ангажимент, включително и непедагогическият персонал. Психологът сам по себе си не може да бъде отговорен нито за превенцията, нито за интервенцията на дадено агресивно поведение. Той може да бъде инициатор и да предложи специфичните си знания и опит, но не може да бъде сам в процеса.

Тук е мястото да кажем отново, че възлагайки толкова отговорности на учителя е важно да имаме разработени политики не само за неговата квалификация и професионално развитие, но и за неговата емоционална подкрепа. Само подкрепеният учител може емоционално да подкрепя децата.

Колкото и специалисти да имаме, ако директорът не поеме инициативата за въвеждане и прилагане на промените, те няма да се осъществят. 

5. Включването/ролята на децата

Един от най-мощните педагогически похвати за създаване на позитивна среда е въвличането и овластяването на децата по отношение на средата, която обитават. Заслужава си да чуем техните мнения и разкази за това как усещат атмосферата в училище и да се замислим над предложенията, които дават. Заслужава си да предоставим повече възможности и отговорности на децата да организират пространството, което обитават. Но ние трябва да мислим как придружаваме децата без да контролираме, как възрастният овладява провокацията на децата. Те имат възможност да участват, ако са готови да носят отговорност. Само така ги учим осъзнато да предвиждат последиците от своите действия.

6. Включването/ролята на родителите

Смятаме, че всяко училище трябва да бъде насърчено да има работеща политика на приобщаване на родителите към своите ценностите и визия. Родителите биха се превърнали от опоненти в партньори на учителите и училищното ръководство само когато са разбрали и приели предварително правилата за това какво е приемливо и какво не както от страна на децата, така и от страна на самите родители.

7. Ролята на институциите

Искаме да обърнем внимание, че без междуинституционално взаимодействие трудно ще синхронизираме усилията си в полза на детето. Приветстваме МОН, ДАЗД и МТСП координирано да прилагат Държавния образователен стандарт за приобщаващо образование. Само така бихме постигнали пълноценна грижа за децата и учениците.

В заключение, като Професионална общност за приобщаващо образование бихме искали да заявим, че създаването на активно гражданско общество минава през формирането на личности чрез подкрепата на способностите на всеки индивид и зачитането на неговото достойнство и свобода на изява.

*Професионалната общност за приобщаващо образование е учредена на 10 февруари 2017 г. Замислена като неформално обединение на професионалисти в сферата на приобщаващото образование, организацията наброява над 40 членове – директори, учители, ресурсни учители, психолози, университетски преподаватели и училищни медиатори. Основен документ на Общността е нейният Манифест, който синтезирано излага целите и принципите ѝ на работа. Център за приобщаващо образование има координационна функция и подпомага логистично дейностите на Общността.

---

[1] Раздел IV Изграждане на позитивен организационен климат и на подходяща психологическа среда в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие

Да промениш нагласите...

Да промениш нагласите… Това е мисията, която всеки психолог в училище следва или би било добре да следва. Да се отворят вратите на училището широко, да бъде даден равен достъп на всяко дете до качествено образование. Всички в училище - и педагогически специалисти, и родители, и ученици да се чувстват уютно, точно като вкъщи.

Как се случва това ли? С любов, с грижа и внимание към детайла. С много събития, с много труд, с търпение и упорство. Всеки ден следваме целта си - да изградим едно толерантно общество. И защо отваряме вратите на училището за всички? Защото вярваме, че всяко дете е различно, уникално и всяко дете има своето място в нашето училище.  Убедени сме, че децата, които имат определени обучителни трудности, се социализират по този начин по-бързо, а децата без дефицити стават по-толерантни и разбиращи.

А каква е моята лична цел, мисията, която следвам? Искам един по-добър и разбиращ свят. Искам различията в религията, пола, етноса или националността да не бъдат повод за конфликти. Искам всички ЗАЕДНО да живеем, учим, работим. Всеки да използва своята различност и уникалност в името на постигането на определени резултати. Що се касае до училище - искам да се изгради стабилна общност, която да взаимодейства активно - родители, учители, ученици, местни власти и бизнес - защото само заедно ще успеем да постигнем промяната.

А какво реално променихме чрез програма “Дъга” на ФРГИ? Направихме училището втори дом за над 70 ученици. Деца с аутизъм, синдром на Даун и хиперактивност се чувстват приети, обичани и разбирани. Идват с желание на училище и знаят, че могат да разчитат на помощ, когато им е трудно. Родителите осъзнаха своята роля за успешното управление на училището и процесите, които се случват в него. Изградихме една зона, свободна от насилие. Накарахме общността да повярва, че може всички деца заедно да учат, да играят и да се забавляват.

Мисълта, която трябва да ни води напред, за да продължаваме да изграждаме приобщаващото училище е: "Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?". Защото приобщаващото образование е образованието на бъдещето, ако искаме един по-добър свят без войни и конфликти.

Българският филм "XIА" през призмата на практиката

Българската образователна реалност за пореден път е вдъхновение за родните сценаристи. През изминалата година излезе филм, носещ името "XI А", който показва живота в софийска елитна гимназия. В езиковата своите първи стъпки като учител прави бившия инструктор по спортни танци - г-жа Николова. Даден й е шанс, защото просто няма други адекватни кандидати за длъжността. Поверен й е клас, който е предизвикателство за всеки учител, камо ли за начинаещ.

Как стоят нещата в реалността - живеем във време на образователни реформи, някои - успешни, други - не съвсем. Учителите в ежедневието си се разкъсват между прилагането на новия образователен закон, неспирните изисквания на родителите и трудните за овладяване ученици. За съжаление са налице и опити за противопоставяне на млади и стари учители, доста често подклаждани от МОН.

Как оцелявам аз в тази реалност и доколко има връзка филма с този мой "сървайвър" - и аз, подобно на г-жа Николова, се опитвам да скъся дистанцията с учениците, за да мога да им предам това, което съм научил през годините. Най-лесното това се случва чрез общите дейности и хобита - дали ще танцуваме заедно, дали ще караме колело, дали ще участваме като един отбор в дадена игра... Скъсяването на дистанцията обаче не значи понижаване на изискванията ми към децата. Даже напротив! Имам големи изисквания и се старая да ги науча на неща, които ще са им полезни в живота. Опитвам се да ги провокирам да мислят, а не да ми цитират неща, написани в учебниците.

Понякога ми се налага да споря с по-опитен колега и да му обясня, че днешната образователна реалност далеч се различава от комунистическата такава и трябва да използваме нови и нестандартни методи и подходи, за да успеем да привлечем вниманието на новите, както ги наричам аз, деца. Опитвам се да се справя и с пренебрежението, което срещам понякога от тях. И май, за радост, успявам.

За алкохола и госпожа Николова - силно противоречив момент от филма. Пиенето показва, че и тя е човек, каквито са и повечето българи... Опитват се да си решат проблемите чрез алкохола, но по този начин те просто бягат от тях, а не ги превъзмогват. Давам Ви време да си признаете пред себе си, че всеки е имал моменти, в които си е наливал чаша питие, за да забрави... трудния си ден. Да, не беше подходящо да пие пред учениците, но това май беше успешен подход, за да ги накара да спрат те да го правят. Целта оправдава средствата или...

Тъй като не обичам да се оливам много в приказки ще кажа за себе си - ще продължавам да работя за децата, защото те са смисъла и бъдещето. Ще пея и ще танцувам с тях. Ще продължаваме да се забавляваме заедно. Ще продължавам с опитите си да работя в екип с опитните колеги, защото само по този начин - с младежкия оптимизъм и борчески дух, съчетано с мъдростта на опита - ще се постигнат отлични резултати.

И никакви реформи няма да ме спрат!

02.01.2017 г.

Социални аспекти на включващото обучение

Социални аспекти на включващото обучение

Иван Пейчев  - училищен психолог

В последните години се наблюдава феноменът на превръщане на училището освен в образователна във възпитателна институция. То все повече и повече започва да има и социална функция. Увеличава се броят на училищата, прилагащи целодневна организация на учебния процес. В тях освен учители, има и възпитатели на класовете.

Пилотният проект на МОН -  „Включващо обучение” – целeше да се осигури подкрепяща среда за равен достъп до образование и отваряне на образователната система. Той е насочен към децата и учениците, които имат обучителни трудности и се нуждаят от допълнителна подкрепа. Тя се осъществява от специалисти – ресурсни учители, психолози, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори и други. Те са в самите училища и могат бързо и адекватно да реагират при нужда.

За осъществяването на успешното включващо обучение би било хубаво да се следва двупосочен комуникационен модел, в чийто център са специалистите, работещи в училище, показан на фигура 1.

фигура 1

Включващото обучение на учениците със специални образователни потребности (СОП) се осъществява сред останалите учениците в паралелката с помощта на ресурсни учители и други специалисти. С учениците със СОП може се осъществва индивидуална, и групова работа в стая, оборудвана с технически средства и дидактически пособия. Провеждат се групови тренинги с останалите деца в класовете с цел приемане на различието, неформалното лидерство и изграждането на умения за толерантно общуване.

Ефективната социализация се постига чрез провеждането на т.нар. „включващи празници”, в които се включват деца с и без специални образователни потребности. По време на тези мероприятия психичното състояние на детето минава на заден план, на преден излиза нуждата на всички от забавления и игри. Успешни за включването на всички деца са различни спортни състезания, музиката, танците и приложните изкуства.

Основната роля за формирането и изграждането на личността на детето заемат родителите. Връзката между тях започва още от раждането и има драматично значение за развитието на детето. Семейството носи отговорност както за възпитанието на детето, за формирането му като ценностна ориентация, така и за изграждането на чувството за собствена принадлежност и колективна идентичност.[1]

Работата с родителите е важен компонент в двупосочния комуникационен модел. Тя трябва да е ежедневна, свързана с текущи въпроси от обучението и възпитанието на детето. Успешна практика е периодичното провеждане на тематични родителски срещи в ресурсния кабинет, на които се обсъждат напредъкът на всяко дете/ученик и извършването на обучения на родителите им по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на синовете и дъщерите им.

Учителите, които преподават на деца със СОП би следвало да проявяват голямо творчество, непрекъснато да актуализират своите знанията и уменията съобразно новостите в света на науката, да проучват възможността за развитие в личностен и професионален план, за интелектуално, общокултурно и професионално-педагогическо израстване. Заедно с това обаче техният труд не търпи повърхностно отношение, стереотипност, схематизъм и шаблони.

В известния сайт за учители по английски език - http://www.getenglishlessons.com/ - са направили обобщена картина на това какви качества трябва да притежава идеалният учител, за да привлече учениците и да ги ангажира ефективно всички в часовете. Той трябва да:

- се грижи много за своите ученици;

- да ги познава добре;

- да се интересува от тях;

- да е наясно с мотивацията на учениците му за учене;

- да е самоуверен;

- да е гъвкав;

- да е готов да направи нещата различни;

- да помага на учениците да сбъдват мечтите си;

- да не залага само на обучението, а да създава и умения за учене;

- да обича преподаването;

- да използва различни видове ресурси.

Ежедневни контакти на ресурсния учител и другите специалисти, назначени по проект „Включващо обучение”, с преподавателите са необходими, за да се проследи поведението на детето/ученика в часа и междучасията. Полезно е в края на всеки срок да се изготвят доклади от класните ръководители и учителите по предмети с цел проследяване динамиката на развитие на детето/ученика със СОП, където да се опише напредъкът му.

Ако в училището има педагогически съветник, той извършва диагностичната дейност с цел откриване и класифициране на всички проблемни и заслужаващи специално внимание ученици. Извършва индивидуално и групово консултиране на ученици, родители и учители, групова работа за развитие на умения за социален избор, осъществява и посредническа дейност с цел подпомагане на училищното и професионално ориентиране и преодоляване на различни конфликти. Взима участие в изготвянето на учебните програми. Като се вземе предвид увеличаващите се деца с проблеми, се отчита огромната нужда от такъв специалист в училището. Добра практика е в училище да има един екип за за подпомагане на обучението и възпитанието на деца и ученици със специални образователни потребности, чийто председател да е именно психологът/педагогическият съветник. Цели се да се изготви единен план-график за цялата година, по който да работи екипът и да е умален вариант на Екипа за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО) към РИО. Така би се облекчило и административното натоварване. ЕКПО към Регионалните инспекторати по образование се състои от различни специалисти: психолог, специален педагог, логопед, слухово-речеви рехабилитатор, учител, социален работник, лекар и др. ЕКПО извършва първична оценка на общото развитие на детето или ученика, въз основа на която препоръчва вида и формата на обучение; вида на ресурсното осигуряване и подпомагане; детската градина или училището, които са подходящи за обучението на детето.

Комуникацията с регионалния инспекторат по образование е много полезна в случаите на затруднения при администрирането на обучението и възпитанието на децата и учениците.

Директорът е едно от най-важните лица при осъществяването на включващото обучение. Без негова подкрепа няма как да се реализират дейностите по подкрепа на децата и учениците със СОП.

Част от неговите задължения са да:

1.      създава условия за изграждане на подходяща среда и училищна политика за толерантност и приемане на различията;

2.      осигурява условия за работата на екипа от специалисти в училището – ресурсни учители, психолози, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори и др.;

3.      изготвя адекватни длъжностни характеристики на назначените специалисти и следи за изпълнението на задълженията им съобразно индивидуалните потребности на всяко дете/ученик със СОП;

4.      създава организация и осигурява оборудването и обзавеждането на ресурния кабинет в училището;

Срещите на директора с екипа от специалисти е добре да бъдат регулярни с цел решаване на текущи въпроси и разрешаването на по-сложни казуси. Той е най-желан гост на „включващите празници”, защото все пак е символ и на самото училище и е най-тачен от децата.

В по-бедните райони, където повечето деца се водят „деца в риск”,  се води активна комуникация с отдел „Закрила на детето”. Тя се състои в осигуряване правото на закрила на детето за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

Социалният работник в Отдела за закрила на детето следи за спазването на правата на детето. Когато правата на някое дете са нарушени социалният работник избира най-подходящия начин за закрила.

По-активно общуване се води при случаите, в които родителите на детето не са с нужния  капацитет за отглеждането му.

Посредством училищното ръководство е добре да се поддържа комуникация с общинския образователен отдел с цел намаляване отпадането на ученици от училище и санкциониране на родители, които спират децата си от достъпа им до образование.

Именно общинския образователен отдел извършва контрол на задължителното училищно обучение на децата до 16 годишна възраст, воденето и съхраняването на задължителната документация, спазването на нормативите за пълняемост на паралелките и групите и приема на деца в детските градини.

Друг е въпросът до колко последното е възможно при малцинствени групи с нисък финансов статус.

Що се касае до превенция и справяне с противообществените прояви на учениците е нужна комуникация и с инспекторите от Детска педагогическа стая.

Детските педагогически стаи работят за защита на правата, живота, здравето и имуществото на малолетните и непълнолетните от престъпни посегателства. Те осъществяват дейност за разкриване, изучаване и отстраняване на факторите, обуславящи извършването на престъпления и противообществени прояви от малолетните и непълнолетните.

ДПС съдействат на правозащитните органи при разкриването, изучаването и отстраняването на факторите, обуславящи извършването на престъпления срещу малолетните и непълнолетните.

Целта на комуникацията между екипа и ДПС е да се извършват съвместни дейности по превенция на агресивните постъпки и сезиране при наличие на такива.

Отправянето на текущи въпроси, свързани с по-доброто водене на задължителната документация може да се отнасят и към МОН.  Полезно е и честото включване в семинари, организирани от тях за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. Това се изисква от спецификите на работа и нуждата от постоянно самоусъвършенстване с цел предлагането на по-добра педагогическа или психологическа подкрепа.

За извършването на по-успешно включващо обучение от съществена роля е и материално-техническата база, която да спомага за по-интерактивните методи за обучение.

Предимствата на проекта се изразяват в следното:

•      Наличие на квалифицирани и профилирани специалисти в училището по минимум 6 астронимечски часа (справяне с кризисни ситуации, помощ при контролни/класни работи и тн.);

•      ранно откриване на деца и ученици, застрашени от обучителни трудности и успешното им включване в училищно образование;

•      повишаване на ролята на общообразователните училища за изграждане на приобщаваща и подкрепяща образователна среда.

В заключение може да се каже, че всяко дете е различно, но всички деца имат нужда от едно и също – топлина, внимание, любов и грижа, за да се социализира успешно в класа и обществото като цяло.

Използвана литература:

1.      Наредба № 1 от 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания

2.      Инструкция за изпълнението и отчитането на дейностите по проект „Включващо обучение“, утвърдена със заповед на министъра на образованието и науката

3.      http://www.stopech.sacp.government.bg/

4.      http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1399&Itemid=105

---

[1] http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1399&Itemid=105