Цензурата

Днес четох за Зигмунд Фройд и цензурата. Тя е една от основните идеи в психоанализата, която завладява света още с появата си, отричана и почитана, тя определено е достигнала до много хора. Според Фройд психиката има три инстанции - То, Аз и Свръх-Аз. То включва инстинктите, Аз-а е изпълнителния орган на нагоните, а Свръх-Аз-а са различните табута, наложени от обществото. Нещата могат да бъдат описани и по-просто - То иска, Свръх-Аз-а забранява и от това страда Аз-а. Но стига толкова сме говорили научно…

Още преди години вниманието ми беше привлечено от един филм: "И твойта майка също", но по една или друга причина не го гледах, днес го изгледах обаче. Накратко става дума за двама младежи - Хулио и Таноч и жената на братовчеда на втория - Луис. След като тя бива зарязана от мъжа си, тръгва на пътешествие до един чуден плаж с двете момчета. По време на филма сме свидетели на доста пороци - наркотици, алкохол, секс... Неща, които са забранени от обществото. Въпреки цензурата обаче мексиканците се чувстват щастливи - напушени, пияни, посрещат те с усмивка всеки следващ ден. Живеят ден за ден и въобще не им е зле. По време на пътуването си тримата ни герои се опознават, споделят си най-интимните тайни дори. Отчаяната Луис решава да си поиграе с Хулио и Таноч, двамата пък от притеснение свършват на 30-тата секунда, но пак са весели. Въобще не се засрамват и за миг, не са роби на Великата Цензура, която властва в нашето общество. Към края на филма, двамата приятели чрез съдействието на Луис си доставят взаимноудоволствие, отдават се на ласки, обаче тук идва проблема, Свръх-Аз-а им повлиява и след тази страстна нощ, те се разделят и не се виждат с години. Те не могат да приемат случилото се. Как това е хомосексуализъм, те са мачовци, това не може да са те... След време се срещат на кафе и си говорят и от дума на дума се стига до момичето, с което са прекарали бурно лято, научават, че тя е починала, била е болна от рак и е имала доста разсейки. Тук вече на нас ни става ясно, че тя, когато осъзнала, че е болна е решила да се наслади на живота. Липсата на родители й го направили сив, Луис не е желаела да страда повече, затова се отдава на забранените неща - пуши, прави секс с момчетата, лудува. Романтичните разходки край морето й вдигат настроението и я карат да забрави болеста, която има. Обаче пак се намесва Цензурата, малко преди да умре, тя моли местните хора да не споделят какво е правила тя с Хулио и Таноч. Искам да дойде време да бъде погребана цензурата, нека си има някакви норми, но те да не пречат на хората да бъдат щастливи.

Какво искат жените?

Желко Йоксимович и Дино Мерлин - Супермен

Как се изписва "любов"?
Дали е дума една или пък винаги са най-малко две?
Открай време хората се събират,
обичат се,
и все още се разделят...

Припев: Ще й простя всичко,
аз не съм свръхчовек,
за да мога да понеса този товар в/у плещите си.
Ще приютя сънищата й,
по-добре им е при мен,
нека спят,
докато на тяхно място други появят се.

"Любов" не се изписва така-
око за око,зъб за зъб.
О не,аз не мога повече,
стигнах до ръба!
Всяка моя дума-ответна получава,
всеки мой мост разрушен е!

Кое е вечното и святото в тази нощ,животе сиви?
Свято е онова нещо,което те измъчва
и на което се възхищаваш..

Уникална песен с уникален текст, нали. Темата на днешното ми писание ще е „Какво искат жените?”. Повечето от тях съзнателно не осъзнават какво искат. Личното ми мнение, че жените се нуждат от дифенс (защита). Това си е открай време, когато мъжете са ходели на лов и са се биели, а жените са готвели и чистели в пещерите. Така е и днес, момичетата си търсят по-мускулести, по-агресивни, не толкова умни момчета, за да ги командват и защитават. На друго място пък идва развитието на едиповия комплекс или по-точно в нашия случай комплекса на Електра. Жените търсят мъже, които да приличат на бащите им, макар и да не го осъзнават. Нерядко забелязвам как плешиви чичковци над 30-те чакаха пред училището 15-16-годишни момичета, повярвате ми, не бяха техни бащи, защото татковците не целуват уста в уста дъщерите си. Отскачаме няколко години напред, наблюдаваните същества от женски пол вече са пораснали, на 19-20 години са. Тогава те вече си търсят пак чичко с пари, кола, който да им угажда на всяка прищявка. Те биха казали, че си търсят зрялост, защото техните набори – момчета били още недоразвити. Това, според мен, е глупаво, защото все пак и жените на тази възраст не са кой знае колко развити, пък и на повечето двойки с голяма разлика в годините им липсва именно това – детското, забавлението, непринудената емоция... Но това е днешната реалност, ние не можем да се преборим с нея, трябва да я приемем.

В горепосочената песен се пее за любовта , онази истинската, която вече не е често срещано явление. Любовта от пръв поглед, чистата и свята любов – има ли ги въобще? На това могат да ми отговорят само хората, които не попадат в горния абзац, мисля. Но и лирическия герой в песента изпитва тази несподелена любов, която го разяжда. Той я обича въпреки всичко, въпреки факта, че тя явно си има друг, който пък може да е от нашите анаболни индивиди, за които говорехме горе, това вече не знаем. Знае го само автора на текста, предполагам. Фразата, която ми хареса най-много в песента, която е била актуална, актуална е и ще бъде актуална е следната: „Свято е онова нещо,което те измъчва и на което се възхищаваш..”. В повечето случаи ние искаме това, което нямаме, защото не оценяваме това, което имаме. Например – рядко здравият човек оценява това, че може да вижда красотата около него, да чува прелестните звучи на птичките, музиката, която харесва и да може да ходи, изучавайки най-прелестните места от света. Този динамичен свят ни е направил консуматорско общество. Мислим само как да се нахраним, да стъпчем другия, за да сме отгоре и да продължим напред. Казват ни, че за да сме щастливи трябва да мислим позитивно, да ви кажа честно в днешно време това е голямо изпитание. И за финал мога да ви кажа, че без любов не може, забравих кой психолог беше казал, че човекът е социално животно, но е много прав. Човек не може без другите, не може без топлина. Затова обичайте, хора, било то родителите си, приятелите си, интимните си партньори. Просто обичайте!

Изповед

Да учиш психология звучи гордо... Това е най-престижната специалност след право... Дали е така... ще се разбере в последствие... Какво мисля аз ли? Мисля, че съм влязъл в доста интересна специалност, доста желана, даваща доста поле за изява, реализация има ли – честно казано, не знам... Само времето ще покаже. Дава ли тази психология самочувствие на хората – навярно... Това самочувствие се проява в един вид чувство за превъзходство... Известната мисъл „Къде съм аз? Къде сте вий”...

Наблюдавам нещо, което не ми харесва особено... Наблюдавам едно разделение между хората в курса. Хората се мислят вече за готови професионални психолози, но има едно важно уточнение – те са СТУДЕНТИ по психология, едва в първи курс. Нямат право да дават оценка на хората, да поставят диагнози, да ги определят на базата на някои общи виждания. Сред колегите забелязвам доста такива, които са с предразсъдъци. Никой не се стреми да опознае другия и след това да го съди... А защо пък трябва, всъщност, да го съди? Да не би той да е нещо повече от него? Или е постигнал нещо повече в живота? Всеки си е уникален сам за себе си... Всеки е ценен с неговите качества... От АБСОЛЮТНО ВСЕКИ може да се научи нещо. Един психолог според мен трябва да опознава хората, да общува с максимален брой хора, да събира впечатления, да прави наблюдения... За това качество не е нужна теоретична подготовка, нужна е само практика... Тази практика може да се развие най-добре в студентските години, защото те са съпътствани с много контакти...

Да попитам пак... „Хора, защо страните един от друг?”. Далече сте от семействата и приятелите си, далече сте от родният град... Сега вашето семейство и вашите приятели могат да бъдат други студенти или местни хора. Студентският Ви живот ще бъде много по-приятен и изпълнен с интересни моменти, ако бъдете по-общителни и се събирате с различни хора. Така няма да имате време за скука и самосъжаление, така ще научите много нови неща, ще създадете връзки, които ще можете да използвате в бъдеще, живот и здраве.

Любов в студентските години – реалност или мит... Любов между колеги, любов въобще... Любовта между колеги, според мен, не е препоръчителна, защото, ако нещо стане, как ще се гледат тези хора? Все пак споделят най-малко 4 години едни лекции, едни упражнения, едни изпити, едни емоции, едни страсти. Хора, радвайте се един на друг, създавайте приятелства помежду си, ако се постараете, те ще станат истински. Но обич и любов – не изпитвайте, защото само ще съжалявате в последствие... Хора, огледайте се има толкова други хубави студенти/студентки наоколо... Те са като слънчев лъч в облачно време. Ще ви доставят много удоволствие навярно, а ако нещо се провали – майната му. Повече няма да се виждате и без друго J

Хора, огледайте се наоколо, не е ли красиво, в нов град сте, в нова атмосфера, срещате се с различни хора, абе възползвайте се от това, бе! От всяко нещо има полза, стига да знаете как да я извлечете J Когато сте сами вкъщи, викнете си компания. Когато сте сдухани, съберете се с някой, направете си парти, пийте, танцувайте, скачайте, викайте... Не задържайте във вас негативните емоции! Ако не си намерите някой за изброените дейности - легнете си, пуснете си някоя бозава тийн комедия или друг жанр филм, който харесвате... Насладете му се... Пуснете си музика... Потанцувайте... Отидете на фитнес... Разпуснете...

Хора, бъдете ДОБРИ! Или не... БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ! Който Ви хареса, значи може да се получи нещо истинско между вас – любов, приятелство... Зависи... Просто БЪДЕТЕ!