Превенция на бърнаут
Експертът по справяне със стреса Паула Дейвис-Лак[1]
предлага седем стратегии за превенция на Синдрома на професионално прегаряне:
1. Увеличаване
на личната ефикасност
Личната ефикасност представлява вярата в
собствените способности за постигане на различни лични цели и задачи. Хората,
които имат по-висока лична ефикасност, са по-рядко жертва на стреса.
Най-прекият и ефективен начин за подобрявате на личната ефикасност е чрез
преодоляване на трудностите. Друг вариант е изграждането на „модел”, т.е.
гледане на това как друг се справя с препятствията.
2. Определяне
на нещата, от които човек се нуждае в работата си –
през май 2013 година Harvard
Business Review[2]
публикува статия, в която описва шестте неща, които стотици служители желаят от
една мечтана компания:
-
да могат да изразяват себе си;
-
да казват това, което наистина се случва;
-
да развиват способностите си непрекъснато;
-
фирмата им да извършва полезна дейност;
-
ежедневната им работа да се възнаграждава;
-
да няма глупави правила в работата.
3. Наличие
на творчески контакти – бърнаут синдромът пречи на доброто представяне,
увеличава ригидното мислене и намалява способноста за гъвкаво и креативно мислене.
Дори човек да няма възможност да разгърне творческото си мислене в работна
среда, то извън нея той трябва да поддържа творчески контакти, които да го
държат ангажиран и мотивиран.
4. Грижа
за себе си – индивидът трябва да отделя време за себе си, за почивка със
семейството и приятелите си.
5. Създаване
на подкрепяща среда – поддържането на социални контакти и хора, с които да се
коментират трудностите в работата.
6. Здраво
„стъпване на земята” – основно в превенцията на синдрома бърнаут.
7. Повишаване
на положителните емоции – те подобряват креативността и издръжливостта,
спомагат за фокусирано вземане на решения.
Възстановяване от бърнаут
Американската психологична асоциация[3]
препоръчва следната стратегия за справяне
със Синдрома на професионалното изчерпване:
1. Поставяне
на нови цели и задачи – тук за личността е важно да си отговори на въпроса:
„Чии идеали следвам, своите собствени или нечии чужди?”;
2. Помощ
от околните – необходимо е тази тема да се дискутира с приятели, членове на
семейството или психотерапевт, за да се определят нови професионални и жизнени
цели и да се намерят сили за тяхната реализация. При това е важно той да
изработи сам тези цели, за да не се поддаде на влияние отвън и приеме отново
грешни и недостижими задачи;
3. Намиране
на занимания извън работа, за да не бъде професионалната дейност единствен
източник на успехи и радост в живота. Това са различните хобита, спорт - сфери
на реализация, носещи признание и удовлетворение, за да могат възможните
неудачи в професионалната сфера да бъдат компенсирани от успехи в други значими
за човека области.
