Дистанционно за живота

Тристан Бернар е казал: „В живота можеш да разчиташ само на себе си. Но и това не ви съветвам”. Оставям на всеки да анализира по свой си начин тази мисъл. Аз обаче виждам нещата така – „Човек сам определя съдбата си, обаче е подвластен и на външни фактори (семейство, приятели, време, обстоятелства и т.н.). В следствие на това може да разгледаме надолу какво е съдба, какво са нещата и до колко те са функция на нас или ние на тях.

Първата хипотеза е, че „човек е функция на нещата”, аз го разбирам по начина, че той е подвластен на външните фактори, както казах по-горе. Обаче дали е съвсем така? Давам директен пример: имате предварително уговорена среща с ваш приятел, но в следващия момент вашето гадже Ви се обажда с молбата да се видите, т.к. Вие сте функция на Вашия интимен партньор, то решението Ви е обвързано с него(нея). Тук може да се спрем и на размисли за съдбата. Какво е тя? Просто поредната абстракция или нещо друго? Дали съдбата е написана, предначертана някъде и къде? Може би не сме достатъчно дорасли, за да го разберем. Но има ли съдба, дали се знае предварително къде, какво, защо и как? Много момичета казват следното: „Вярвам в съдбата” или „Такава ти е съдбата”, твърдейки, че щом се е случило нещо така, то просто е трябвало да се случи. Много приятели са били зарязвани под такъв претекст. Колко сладко, нали :). Не може обаче съдбата да е нещо толкова незначително и толкова земно, за да се сравнява с тези неща. Съдбата е нещо надчовешко, нещо духовно и не може да се материализира. Може би мисията ни на земята е определена (написана) някъде, но за такива незначителни неща не може да се говори. Така, че аз приемам съдбата като поредната абстракция. Например като любовта. Не можем да дадем точно определение или ако можем, то всеки дава различно и го обяснява сам за себе си.

Другата хипотеза е, че „човек сам избира, човек сам контролира съдбата си”. И тази хипотеза приемам до някъде. Наистина човек сам определя какво ще му се случи. Човек, научавайки се да може да отказва, определя как ще се наредят нещата. Човек, казвайки „Не” може да попречи да му се случат неща, които: уронват престижа му, провалят изградените му планове, такива, които го карат да забрави за собственото си благо и т.н., и т.н. Човек сам прави избора къде ще учи, какво ще работи, за кой(коя) ще се бори и в повечето случаи прави усилия да постигне плановете си. Но пак има едно НО! Не винаги става това, което си мислиш, затова оборвам и тази хипотеза, че човек сам контролира съдбата си. Позитивната психология е хубаво нещо, може да ти повдигне духа, но не трябва да й се разчита напълно.

Като извод от всички тези мои писаници мога да кажа, че „човек контролира съдбата си, но само до някаква степен”. Но все пак хората са казали, че вярата ни крепи. Така, че Ви препоръчвам – вярвайте и МОЖЕ БИ ще успеете ;) А ако не – то поне ще сте повярвали в себе си и качествата си.

*картината под заглавието е на Салвадор Дали