Днес четох за Зигмунд Фройд и цензурата. Тя е една от основните идеи в психоанализата, която завладява света още с появата си, отричана и почитана, тя определено е достигнала до много хора. Според Фройд психиката има три инстанции - То, Аз и Свръх-Аз. То включва инстинктите, Аз-а е изпълнителния орган на нагоните, а Свръх-Аз-а са различните табута, наложени от обществото. Нещата могат да бъдат описани и по-просто - То иска, Свръх-Аз-а забранява и от това страда Аз-а. Но стига толкова сме говорили научно…
Още преди години вниманието ми беше привлечено от един филм: "И твойта майка също", но по една или друга причина не го гледах, днес го изгледах обаче. Накратко става дума за двама младежи - Хулио и Таноч и жената на братовчеда на втория - Луис. След като тя бива зарязана от мъжа си, тръгва на пътешествие до един чуден плаж с двете момчета. По време на филма сме свидетели на доста пороци - наркотици, алкохол, секс... Неща, които са забранени от обществото. Въпреки цензурата обаче мексиканците се чувстват щастливи - напушени, пияни, посрещат те с усмивка всеки следващ ден. Живеят ден за ден и въобще не им е зле. По време на пътуването си тримата ни герои се опознават, споделят си най-интимните тайни дори. Отчаяната Луис решава да си поиграе с Хулио и Таноч, двамата пък от притеснение свършват на 30-тата секунда, но пак са весели. Въобще не се засрамват и за миг, не са роби на Великата Цензура, която властва в нашето общество. Към края на филма, двамата приятели чрез съдействието на Луис си доставят взаимноудоволствие, отдават се на ласки, обаче тук идва проблема, Свръх-Аз-а им повлиява и след тази страстна нощ, те се разделят и не се виждат с години. Те не могат да приемат случилото се. Как това е хомосексуализъм, те са мачовци, това не може да са те... След време се срещат на кафе и си говорят и от дума на дума се стига до момичето, с което са прекарали бурно лято, научават, че тя е починала, била е болна от рак и е имала доста разсейки. Тук вече на нас ни става ясно, че тя, когато осъзнала, че е болна е решила да се наслади на живота. Липсата на родители й го направили сив, Луис не е желаела да страда повече, затова се отдава на забранените неща - пуши, прави секс с момчетата, лудува. Романтичните разходки край морето й вдигат настроението и я карат да забрави болеста, която има. Обаче пак се намесва Цензурата, малко преди да умре, тя моли местните хора да не споделят какво е правила тя с Хулио и Таноч. Искам да дойде време да бъде погребана цензурата, нека си има някакви норми, но те да не пречат на хората да бъдат щастливи.