Изповед

Да учиш психология звучи гордо... Това е най-престижната специалност след право... Дали е така... ще се разбере в последствие... Какво мисля аз ли? Мисля, че съм влязъл в доста интересна специалност, доста желана, даваща доста поле за изява, реализация има ли – честно казано, не знам... Само времето ще покаже. Дава ли тази психология самочувствие на хората – навярно... Това самочувствие се проява в един вид чувство за превъзходство... Известната мисъл „Къде съм аз? Къде сте вий”...

Наблюдавам нещо, което не ми харесва особено... Наблюдавам едно разделение между хората в курса. Хората се мислят вече за готови професионални психолози, но има едно важно уточнение – те са СТУДЕНТИ по психология, едва в първи курс. Нямат право да дават оценка на хората, да поставят диагнози, да ги определят на базата на някои общи виждания. Сред колегите забелязвам доста такива, които са с предразсъдъци. Никой не се стреми да опознае другия и след това да го съди... А защо пък трябва, всъщност, да го съди? Да не би той да е нещо повече от него? Или е постигнал нещо повече в живота? Всеки си е уникален сам за себе си... Всеки е ценен с неговите качества... От АБСОЛЮТНО ВСЕКИ може да се научи нещо. Един психолог според мен трябва да опознава хората, да общува с максимален брой хора, да събира впечатления, да прави наблюдения... За това качество не е нужна теоретична подготовка, нужна е само практика... Тази практика може да се развие най-добре в студентските години, защото те са съпътствани с много контакти...

Да попитам пак... „Хора, защо страните един от друг?”. Далече сте от семействата и приятелите си, далече сте от родният град... Сега вашето семейство и вашите приятели могат да бъдат други студенти или местни хора. Студентският Ви живот ще бъде много по-приятен и изпълнен с интересни моменти, ако бъдете по-общителни и се събирате с различни хора. Така няма да имате време за скука и самосъжаление, така ще научите много нови неща, ще създадете връзки, които ще можете да използвате в бъдеще, живот и здраве.

Любов в студентските години – реалност или мит... Любов между колеги, любов въобще... Любовта между колеги, според мен, не е препоръчителна, защото, ако нещо стане, как ще се гледат тези хора? Все пак споделят най-малко 4 години едни лекции, едни упражнения, едни изпити, едни емоции, едни страсти. Хора, радвайте се един на друг, създавайте приятелства помежду си, ако се постараете, те ще станат истински. Но обич и любов – не изпитвайте, защото само ще съжалявате в последствие... Хора, огледайте се има толкова други хубави студенти/студентки наоколо... Те са като слънчев лъч в облачно време. Ще ви доставят много удоволствие навярно, а ако нещо се провали – майната му. Повече няма да се виждате и без друго J

Хора, огледайте се наоколо, не е ли красиво, в нов град сте, в нова атмосфера, срещате се с различни хора, абе възползвайте се от това, бе! От всяко нещо има полза, стига да знаете как да я извлечете J Когато сте сами вкъщи, викнете си компания. Когато сте сдухани, съберете се с някой, направете си парти, пийте, танцувайте, скачайте, викайте... Не задържайте във вас негативните емоции! Ако не си намерите някой за изброените дейности - легнете си, пуснете си някоя бозава тийн комедия или друг жанр филм, който харесвате... Насладете му се... Пуснете си музика... Потанцувайте... Отидете на фитнес... Разпуснете...

Хора, бъдете ДОБРИ! Или не... БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ! Който Ви хареса, значи може да се получи нещо истинско между вас – любов, приятелство... Зависи... Просто БЪДЕТЕ!