Какво искат жените?

Желко Йоксимович и Дино Мерлин - Супермен

Как се изписва "любов"?
Дали е дума една или пък винаги са най-малко две?
Открай време хората се събират,
обичат се,
и все още се разделят...

Припев: Ще й простя всичко,
аз не съм свръхчовек,
за да мога да понеса този товар в/у плещите си.
Ще приютя сънищата й,
по-добре им е при мен,
нека спят,
докато на тяхно място други появят се.

"Любов" не се изписва така-
око за око,зъб за зъб.
О не,аз не мога повече,
стигнах до ръба!
Всяка моя дума-ответна получава,
всеки мой мост разрушен е!

Кое е вечното и святото в тази нощ,животе сиви?
Свято е онова нещо,което те измъчва
и на което се възхищаваш..

Уникална песен с уникален текст, нали. Темата на днешното ми писание ще е „Какво искат жените?”. Повечето от тях съзнателно не осъзнават какво искат. Личното ми мнение, че жените се нуждат от дифенс (защита). Това си е открай време, когато мъжете са ходели на лов и са се биели, а жените са готвели и чистели в пещерите. Така е и днес, момичетата си търсят по-мускулести, по-агресивни, не толкова умни момчета, за да ги командват и защитават. На друго място пък идва развитието на едиповия комплекс или по-точно в нашия случай комплекса на Електра. Жените търсят мъже, които да приличат на бащите им, макар и да не го осъзнават. Нерядко забелязвам как плешиви чичковци над 30-те чакаха пред училището 15-16-годишни момичета, повярвате ми, не бяха техни бащи, защото татковците не целуват уста в уста дъщерите си. Отскачаме няколко години напред, наблюдаваните същества от женски пол вече са пораснали, на 19-20 години са. Тогава те вече си търсят пак чичко с пари, кола, който да им угажда на всяка прищявка. Те биха казали, че си търсят зрялост, защото техните набори – момчета били още недоразвити. Това, според мен, е глупаво, защото все пак и жените на тази възраст не са кой знае колко развити, пък и на повечето двойки с голяма разлика в годините им липсва именно това – детското, забавлението, непринудената емоция... Но това е днешната реалност, ние не можем да се преборим с нея, трябва да я приемем.

В горепосочената песен се пее за любовта , онази истинската, която вече не е често срещано явление. Любовта от пръв поглед, чистата и свята любов – има ли ги въобще? На това могат да ми отговорят само хората, които не попадат в горния абзац, мисля. Но и лирическия герой в песента изпитва тази несподелена любов, която го разяжда. Той я обича въпреки всичко, въпреки факта, че тя явно си има друг, който пък може да е от нашите анаболни индивиди, за които говорехме горе, това вече не знаем. Знае го само автора на текста, предполагам. Фразата, която ми хареса най-много в песента, която е била актуална, актуална е и ще бъде актуална е следната: „Свято е онова нещо,което те измъчва и на което се възхищаваш..”. В повечето случаи ние искаме това, което нямаме, защото не оценяваме това, което имаме. Например – рядко здравият човек оценява това, че може да вижда красотата около него, да чува прелестните звучи на птичките, музиката, която харесва и да може да ходи, изучавайки най-прелестните места от света. Този динамичен свят ни е направил консуматорско общество. Мислим само как да се нахраним, да стъпчем другия, за да сме отгоре и да продължим напред. Казват ни, че за да сме щастливи трябва да мислим позитивно, да ви кажа честно в днешно време това е голямо изпитание. И за финал мога да ви кажа, че без любов не може, забравих кой психолог беше казал, че човекът е социално животно, но е много прав. Човек не може без другите, не може без топлина. Затова обичайте, хора, било то родителите си, приятелите си, интимните си партньори. Просто обичайте!