Агресията и училищния тормоз - разграничаване

Мода & Кич

Мода

Общи сведения

В строгия смисъл на думата модата не представлява явление от сферата на естетиката. Това обаче не означава, че може да бъде сведена до едно - единствено явление. Тя може да изпълнява и твърде често изпълнява естетически функции.

На модата се подчиняват главно предмети служещи за украшения или украсяващи особености на облеклото; когато се изменят чисто практическите й свойства, това не може да се отнесе към смяната на модата, тъй като моди са възможни само в сферата на естетическото удоволствие. В живописта, музиката, поезията, може да съществува мода, но никога не говорят за нова мода на парните машини или оръжията. Щом модата действа само в областта на естетиката, значи по природата си тя не може да бъде нищо друго освен естетическо явление. В тази връзка модата се представя ту като движение на естетическия вкус в рамките на художествения стил на епохата, ту като въплъщение на променливи представи за красота, ту като естетически идеал на времето. В предметите на бита, в костюма, в изделията на промишленото изкуство, модата от тази гледна точка представлява естетическият елемент, а смяната на нейните форми служи като естетическо износване на културните ценности. С други думи, модата непосредствено се свързва с естетическите потребности, проявявайки се като категория на естетика, а в крайни случаи даже като специален естетически закон, управляващ масовия вкус.

Модно облекло

Модно облекло може би има, но модно отношение към него няма. Истинската мода е тази, която изразява определен стил на живот. Само когато се създаде мода като стил на живота, тогава се появява и модата в облеклото. Добрият вкус признава хубавото, макар, че рядко бива моден, затова пък никога не е смешен; простотата, хармоничното съчетание, приятността и удобството на вещите- ето неизменните и сигурни правила, които остават в сила, когато модата е минала. Понякога сами не забелязваме как тя влияе върху нашия избор: подсказва ни как да се облечем, как да обзаведем новия си апартамент, с какво да се занимаваме през свободното си време. Тя определя не само настроението към предметните форми, но и тяхното възприемане. От друга страна човекът, следващ модата се отказва от непосредствената проява на своята индивидуалност и използвайки вече готови образци на поведение на друг човек, целенасочено формира, и организира своя облик в околната му среда.

Дрехата изглежда красива на човек само тогава, когато той я носи непринудено, без да насочва вниманието върху себе си. "Нека модата в облеклото се изменя. Промените ни радват, освежават и изострят нашето възприемане на формите. Окото получава удоволствие от добре изпълнената, решена в нови пропорции и нов колорит вещ. Но нека вещите бъдат наши роби, а не ние техни. Участта им е да ни служат и правдиво да отразяват нашия живот. Наистина той е толкова хубав и интересен, че не бива да го скриваме зад никакви фалшиви и претенциозни декори".

Естетическата роля на дрехите се заключва в това - заедно с други фактори на културата да разкрива красотата и духовното богатство на човека, да помогне за създаването на една хармонична връзка между образа и външната среда. Най-важното в дрехата решава човекът: той избира плата и кройката, подбира ансанбала, приспособява го към определена обстановка. Елегантността изисква пестеливост в детайлите, за да въздействат върху околните със свой неповторим акцент.

Облеклото на съвременния човек съчетава две функции - практическа и естетическа. В дрехата се проявява творческото виждане на този, който я носи. Затова и еднаквите дрехи стоят различно на всеки.

Облеклото е чудесен буквар, от чийто страници любознателното дете може да научи кое е хубаво и кое не. Запознаването с естетиката на модата спомага да се изработят трайни навици и умения у младото поколение, да анализира и преценява художествените факти и явления, и да ги възприема пълноценно. Децата трябва да се учат на красиви маниери, на умения да се държат в обществото, като главно внимание на това се обръща чрез естетиката на съвременното облекло.Не трябва да се възпитават само на външна култура и поведение, а и на вкус. Учим ги на умения, но без да разбират основите на естетическия подход към тези въпроси. Ние започваме да се безпокоим за вкуса на хората, тогава, когато той вече се е оформил, и вместо да възпитаваме, трябва да превъзпитаваме. Художниците създават отделни части на облеклото, но от нас зависи как да ги носим.

Естетическо възпитание

Под естетическо възпитание се разбира високата степен на развитие на естетическото съзнание на личността, развитие и изява на висшите духовни сили на човека и неговите способности да възприема и строи света по законите на красотата, т. е. събуждането на творческите сили и заложби у всеки човек. Формирането на човека като творец в труда, в бита, в изкуството, в личните и социални отношения навред. Естетическото възпитание чрез мода предполага създадени и утвърдени навици у човека да се облича подходящо, т. е. така, че кройката, цветовете, десенът на дрехите "да му отиват". Да подчертават чара и хубостта на неговата специфична индивидуалност, да радват с тази хармония както него, така и заобикалящите го хора. Това предполага формиране на усет и способност за осмисляне на естетическото взаимодействие между модата и личността, въз основа на образованието и просветата. Голяма е ролята на семейното възпитание и домашния бит. Особено важно е развиването и култивирането у човека на чувство за мяра и целесъобразност.

Естетическото възпитание цели специфично духовно оформяне на човека. Изкуството е висша форма на естетическо отношение на човека към действителността. Естетическото възпитание, чрез въздействието от художествени образи е висша форма на естетическо въздействие върху цялостния психически живот на хората. В процеса на естетическото възпитание, чрез изкуството се включва разширяването на умствения кръгозор на човека, нарастване на съзнателното отношение към живота и общественото развитие. 

Кич

Дефиниция

Феноменът на естетическа извратеност носи името кич. Терминът "кич" е с германски произход и означава лош, елементарен вкус или псевдо-изкуство. Според едни той се отнася етимологично до английския израз sketch, означаващ импровизация. Според други става въпрос за обикновено съкращение на автохтонната форма etwas verkitschen, която се превежда разширено като etwas biliing losschlagen, т.е. нещо деградирано, нещо евтино. Думата е често използвана в говоримия немски, но в съвременния смисъл се появява в Мюнхен през 1860 – kitschen означава “да правиш нещо между другото, през куп за грош”, или verkitscen - “унищожавам, обезобразявам, фалшифицирам”, т.е. да продадеш нещо друго вместо оригинала.

Кичът и Лучиан Блага

Първият, който разглежда кича в изкуството или културните ценности в нашата страна е Лучиан Блага. Той прави своето изследване, за да обозначи една неподходяща структура, която си присвоява непреходна ценност. Този закон според румънския философ постановява, че "обективните структури на природната естетика не могат да бъдат прехвърлени в изкуството, без да загубят естествените си свойства. Нито обратното: обективните структури на естетическото изкуство не могат да бъдат прехвърлени в природата без да загубят първоначалните си свойства”.

Това отклонение съдържа структура, наричана “пара-естетика” (para-kalia). Тук взимаме предвид факта, че не съществува термин в румънския език или в друг език, който да характеризира по-добре този вид естетика или неподходяща красота. “Германците прибягват до термина “кич”, за да покажат неодобрението си към мнимата и самозвана красота, която за някои хора все пак предизвиква удоволствие. Превод на термина кич е невъзможен. Кичът е безспорно един от случаите на пара-естетика. Немският термин се използва и в ежедневната практика и в критиката. Иначе гръцката дума която предлагаме – (пара-естетика или para-kalia) изобразява по-добре падението в естетическия образ на изкуството.

Въпросният феномен е неразривно свързан с изкуството, така както не автентичното е свързано с автентичното. "Трохичка кич съществува във всеки вид изкуство", казва Брох. Във всяко изкуство съществува минимум конвенционализъм, желание да се харесаме на клиента, от което не е предпазен нито един майстор. Кичът, проникнал в света на изкуството може би през задната врата, сега фигурира в речниците, а утре би могъл да бъде представен в антологии и дори в художествени колекции.

Съществува също “кичозно изкуство” или по-скоро “кич в изкуството”, които се отнасят било до предмети на изкуството в класическия смисъл на думата, било до мястото му в кръга на техните взаимоотношения.

Въпреки всичко не може да се каже, че кичът се ражда от интимната нужда на човешката душа. Избирайки свободно неграмотните и наивни настроения, които още не са в състояние да направят зрял избор в името на истинската културна действителност, кичът прониква в душата, както инфекцията в организъм, неспособен да се съпротивлява. От гледна точка на естетиката, кичът е повече вид отношение към изкуството, отколкото определен вид артистичен стил. Той по-скоро е отношение между човека и работата му, отколкото определена работа. По-скоро прилагателно, отколкото съществително. Той е несъмнено естетическо средство и отношение със заобикалящата го среда.

Кичът “разхубавява” реалността, очевидно “поетизира” прозата на живота и всъщност превръща в “прозаичност” автентичната му поезия. Кичът изостря конфликтите, стопява начините за премахването им, “успокоява” болката, без да открива причината, скрива срамните рани, които иначе биха могли да бъдат излекувани. Лошото е, че прави това “доброволно” и с “копнеж”. Разглежданата псевдо-красота няма как да устои на жаждата за автентичната красота. Остава живо и неутолимо желанието да се види, частично и според силата на всеки един красотата на осмия ден. Между копнежа към красотата на изкуството, който определя характера на човечеството и болката по онази красота съществува едно проникване много по-трайно, отколкото изглежда на пръв поглед.

„Непосилната лекота на битието”

В „Непосилната лекота на битието“ освен красотата във фокус попада и кичът като естетическа категория – разбира се разширена и натоварена с нов смисъл. Според речника на чуждите думи в българския език думата кич (Kitsch) е от немски произход и означава „банално изкуство, безвкусица“. В романа обаче кичът означава и още нещо – той е неотменният компонент на всеки един живот, вечно присъстващ във всяко едно убеждение, неумолимо вплетен във всяка човешка идея:

 „Източник на кича е категоричното приемане на битието. Но кое стои в основата на битието? Бог? Човекът? Борбата? Любовта? Мъжът? Жената? По този въпрос има различни мнения, затова има и различни видове кич: католически, протестантски, еврейски, комунистически, фашистки, демократически, феминистки, европейски, американски, национален, интернационален.“

 От горецитираното се разбира, че кичът, баналното изкуство (според речника) всъщност не е нищо друго, освен нашето собствено интерпретиране на живота. Нещо повече – той отразява нашите убеждения по централни, фундаментални точки от протичането и осмислянето на самия живот. Той е начинът ни на живот, нашите убеждения и усещания, нашите обяснения, нашите усилия да вкараме човешкия живот в дадени релси, норми, изисквания, измислени от самите нас. И „никой от нас не е свръхчовек, та да избегне изцяло кича. Колкото и да го презираме, кичът е част от човешката орисия“.

Авторът казва: "Кичът извиква непосредствено една след друга две сълзи на вълнение. Първата сълза казва: колко е хубаво, дечицата тичат по тревата! Втората сълза казва: колко е хубаво заедно с цялото човечество да се умиляваш от тичащите по тревата дечица! Едва тази втора сълза прави от кича кич."

Формула, която е всеобщоприложима; кичът е не просто досадна повторителност или баналност на изказа, а е мнение за всеобща еднаквост на чувството, усещане, че то е не само твое, а и на цялото човечество. Както самият писател уточнява: "Братството на всички хора по света може да се изгради само върху кича." Кичът всъщност е конвенция. "

Литература

1.     Fenomenul Kitsch - între estetic şi religios, în Studii Teologice, seria a II-a, anul LV, Nr. 1-2, ian.-iunie, 2003, p. 258-268

2.     Кундера, М. (2000). Непосилната лекота на битието. София, Издателство „Колибри”.

3.     Рускова, Н. (1975). Модата – за и против.

4.     Коев, В. (1963). За ролята на изкуството в естетическото възпитание. София, Издателство „Наука и изкуство”