Aгресията в училище – санкции и превенция. Можем ли да работим с алтернативи на наказанието?

Позиция по темата за училищната агресия на Професионална общност за приобщаващо образование*.

Една от задачите, които сме си поставили като Професионална общност за приобщаващо образование е да обсъждаме и излагаме публично становища по актуални теми и въпроси, свързани с приобщаващото образование. Все по-често агресията в училище е обществена тема номер едно, но тя се коментира предимно назидателно и тенденциозно при появата на проблем. Убедени сме, че тя се нуждае от задълбочена, както експертна, така и широко обществена дискусия. Тази дискусия трябва да бъде първо на ниво принципи и ценности и едва след това на ниво мерки и процедури. 

1. Агресията и мястото на училището в живота на децата

Училището е арена на взаимоотношенията между учениците. На тази арена те се учат как се постъпва в живота, кое е приемливо и кое не. Затова не можем да ограничаваме отговорността на училището до обсега на заснетото с камерите или до оградата на училищния двор. Децата търсят ролеви модели и намират голяма част от тях в училището. Ако едно дете не може да споделя вкъщи, училището остава единствената му алтернатива да намери отговори на въпросите си. Ако детето не намери надежден възрастен, който да е насреща, то ще бъде принудено да потърси съвет от връстниците си, които имат същия социален стаж и не могат да му дадат гледната точна на опита. Възрастният в ролята си на значим друг, на който може да се довери е безценен за детето, попаднало в проблемна ситуация. Затова важните въпроси са дали възрастните са готови да придружават децата в израстването, дали имат позиция за възпитанието им и как ги учат да се самоконтролират.

2. Дефинирането и реакциите на агресията

Все още всяка негативна проява се етикира като „агресия“. Не се прави разлика между агресия, тормоз и инцидент. Няма и разбиране за това, че агресивното поведение е част от функционирането на всеки човек и в този смисъл не може да го победим окончателно, както често се говори. Не се прави разлика между агресивно и хиперактивно дете. Не се търсят причините за агресията. А изясняването на състоянието и причините са ключът към намиране на решение.

Наказанието се възприема като изпитано средство от възрастните, но то носи след себе си редица негативни последствия. Учителите обикновено не са готови да наблюдават и анализират всяко поведение. Те често казват „не съм психолог“, „не съм учил за това“, „няма утвърдени практики, от които да извлечем алтернатива на наказанието“.

Всяка промяна, независимо дали в нагласите, подходите или действията, отнема време, усилия и ресурс, но не бива да продължаваме да пребиваваме в удобно безсилие. Не можем да говорим за приобщаване и в същото време да говорим за санкции, това е законодателна безпомощност. Осъзнаваме ли моралния избор, който правим, вземайки решение да наказваме дете, което всъщност има нужда от помощ?

Дори в самата Наредба за приобщаващо образование^[1] проблемното поведение се разглежда като отделна проява, на която да се отговори реактивно. Изначално липсва разбирането, че проблемното поведение е съпътствано често от душевни страдания. Те могат да бъдат отработени само чрез създаване на доверена връзка, в която страданието да бъде назовано.

Обръщаме внимание на чл. 41 от действащата Наредбата, където мерките за преодоляване на проблемно поведение при децата са неадекватно градирани. Ако философията е в превенцията, не може мерките по превенция да се явяват след редица предшестващи санкциониращи мерки.

Наказанието е реакция на даден инцидент, чието възпиращо въздействие е краткосрочно и унизително за личността. Идентифицирането на проблема, изследването на причините за него, разбирането, "влизането в обувките" на "проблемното" дете и последващата подкрепа изследват симптомите, помагат на детето и го насърчават да търси други начини за реакция на своя вътрешен и външен дискомфорт. Този подход създава условия "проблемното" дете да бъде привлечено като партньор в решаването на проблема, а не като обект на наказание и съхранява неговото достойнство.

Алтернативата на наказанието е да помагаш. И въпросът за нас е не дали, а как помагаме. Само опознаването на детето позволява то да бъде разбрано и да му се помогне.

3. Различните агресори

В Наредбата за приобщаващо образование се говори само за агресия между деца. Има много случаи на агресия между учители и деца, в които агресорът е различен. Тези случаи не се документират и за тях не се води статистика.

Част от превенцията трябва да бъде разбирането, че възрастният със своето поведение е отговорен за моделите, които възпитава. Не може да изискваме от децата да притежават добродетели, които самите ние не демонстрираме спрямо тях и в тяхно присъствие.

Под проява на агресия следва да се разбира всяка агресивна проява между които и да е субекти в училищна среда. Механизмът за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище изключва, че възрастният може да тормози дете. Този момент остава неясен и не може да се докаже.

Няма надеждни оповестени данни за училищната агресия. Без данни не е възможно да се планира превенция. Затова нашата общност предлага като първа стъпка да започнат да се събират данни за агресивните прояви, за да може да се направи задълбочен анализ.

Опазването на емоционалното здраве на децата трябва да се смята за неизменна част от държавната политика за образование и здравеопазване, както и да се провеждат целенасочени планови действия за осъзнатото му осигуряване от родители, училище, институции и общество. 

4. Необходимите специалисти

Нужни ли са ни повече специалисти?. Да, но това не означава само ресурс за наемане на специалисти. По-важно е да има достатъчно на брой подготвени специалисти. По мнение на работещите в системата нито броят им, нито подготовката им са достатъчни. Необходима е държавна стратегия за това как и какви специалисти създаваме.

Освен специалистите, е важно да включим учителите, непедагогическия персонал и родителите. Учителят е този, които управлява отношенията в класа, но той трябва да е обучен за това. Една от причините учителите да не търсят своевременно психолог е, че те не разпознават динамиката на взаимоотношенията в класа. Приоритетният фокус на училището върху академичните постижения неглижира изграждането на социални умения в учениците, което да им позволи да се превърнат в емоционално пълноценни хора с овладени реакции.

Не може за решаване на агресивните прояви да се разчита само на психолога, педагогическия съветник и ресурсния учител. Към страдащото „дете“ всеки в училище има ангажимент, включително и непедагогическият персонал. Психологът сам по себе си не може да бъде отговорен нито за превенцията, нито за интервенцията на дадено агресивно поведение. Той може да бъде инициатор и да предложи специфичните си знания и опит, но не може да бъде сам в процеса.

Тук е мястото да кажем отново, че възлагайки толкова отговорности на учителя е важно да имаме разработени политики не само за неговата квалификация и професионално развитие, но и за неговата емоционална подкрепа. Само подкрепеният учител може емоционално да подкрепя децата.

Колкото и специалисти да имаме, ако директорът не поеме инициативата за въвеждане и прилагане на промените, те няма да се осъществят. 

5. Включването/ролята на децата

Един от най-мощните педагогически похвати за създаване на позитивна среда е въвличането и овластяването на децата по отношение на средата, която обитават. Заслужава си да чуем техните мнения и разкази за това как усещат атмосферата в училище и да се замислим над предложенията, които дават. Заслужава си да предоставим повече възможности и отговорности на децата да организират пространството, което обитават. Но ние трябва да мислим как придружаваме децата без да контролираме, как възрастният овладява провокацията на децата. Те имат възможност да участват, ако са готови да носят отговорност. Само така ги учим осъзнато да предвиждат последиците от своите действия.

6. Включването/ролята на родителите

Смятаме, че всяко училище трябва да бъде насърчено да има работеща политика на приобщаване на родителите към своите ценностите и визия. Родителите биха се превърнали от опоненти в партньори на учителите и училищното ръководство само когато са разбрали и приели предварително правилата за това какво е приемливо и какво не както от страна на децата, така и от страна на самите родители.

7. Ролята на институциите

Искаме да обърнем внимание, че без междуинституционално взаимодействие трудно ще синхронизираме усилията си в полза на детето. Приветстваме МОН, ДАЗД и МТСП координирано да прилагат Държавния образователен стандарт за приобщаващо образование. Само така бихме постигнали пълноценна грижа за децата и учениците.

В заключение, като Професионална общност за приобщаващо образование бихме искали да заявим, че създаването на активно гражданско общество минава през формирането на личности чрез подкрепата на способностите на всеки индивид и зачитането на неговото достойнство и свобода на изява.

*Професионалната общност за приобщаващо образование е учредена на 10 февруари 2017 г. Замислена като неформално обединение на професионалисти в сферата на приобщаващото образование, организацията наброява над 40 членове – директори, учители, ресурсни учители, психолози, университетски преподаватели и училищни медиатори. Основен документ на Общността е нейният Манифест, който синтезирано излага целите и принципите ѝ на работа. Център за приобщаващо образование има координационна функция и подпомага логистично дейностите на Общността.

---

[1] Раздел IV Изграждане на позитивен организационен климат и на подходяща психологическа среда в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие

Да промениш нагласите...

Да промениш нагласите… Това е мисията, която всеки психолог в училище следва или би било добре да следва. Да се отворят вратите на училището широко, да бъде даден равен достъп на всяко дете до качествено образование. Всички в училище - и педагогически специалисти, и родители, и ученици да се чувстват уютно, точно като вкъщи.

Как се случва това ли? С любов, с грижа и внимание към детайла. С много събития, с много труд, с търпение и упорство. Всеки ден следваме целта си - да изградим едно толерантно общество. И защо отваряме вратите на училището за всички? Защото вярваме, че всяко дете е различно, уникално и всяко дете има своето място в нашето училище.  Убедени сме, че децата, които имат определени обучителни трудности, се социализират по този начин по-бързо, а децата без дефицити стават по-толерантни и разбиращи.

А каква е моята лична цел, мисията, която следвам? Искам един по-добър и разбиращ свят. Искам различията в религията, пола, етноса или националността да не бъдат повод за конфликти. Искам всички ЗАЕДНО да живеем, учим, работим. Всеки да използва своята различност и уникалност в името на постигането на определени резултати. Що се касае до училище - искам да се изгради стабилна общност, която да взаимодейства активно - родители, учители, ученици, местни власти и бизнес - защото само заедно ще успеем да постигнем промяната.

А какво реално променихме чрез програма “Дъга” на ФРГИ? Направихме училището втори дом за над 70 ученици. Деца с аутизъм, синдром на Даун и хиперактивност се чувстват приети, обичани и разбирани. Идват с желание на училище и знаят, че могат да разчитат на помощ, когато им е трудно. Родителите осъзнаха своята роля за успешното управление на училището и процесите, които се случват в него. Изградихме една зона, свободна от насилие. Накарахме общността да повярва, че може всички деца заедно да учат, да играят и да се забавляват.

Мисълта, която трябва да ни води напред, за да продължаваме да изграждаме приобщаващото училище е: "Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?". Защото приобщаващото образование е образованието на бъдещето, ако искаме един по-добър свят без войни и конфликти.

Българският филм "XIА" през призмата на практиката

Българската образователна реалност за пореден път е вдъхновение за родните сценаристи. През изминалата година излезе филм, носещ името "XI А", който показва живота в софийска елитна гимназия. В езиковата своите първи стъпки като учител прави бившия инструктор по спортни танци - г-жа Николова. Даден й е шанс, защото просто няма други адекватни кандидати за длъжността. Поверен й е клас, който е предизвикателство за всеки учител, камо ли за начинаещ.

Как стоят нещата в реалността - живеем във време на образователни реформи, някои - успешни, други - не съвсем. Учителите в ежедневието си се разкъсват между прилагането на новия образователен закон, неспирните изисквания на родителите и трудните за овладяване ученици. За съжаление са налице и опити за противопоставяне на млади и стари учители, доста често подклаждани от МОН.

Как оцелявам аз в тази реалност и доколко има връзка филма с този мой "сървайвър" - и аз, подобно на г-жа Николова, се опитвам да скъся дистанцията с учениците, за да мога да им предам това, което съм научил през годините. Най-лесното това се случва чрез общите дейности и хобита - дали ще танцуваме заедно, дали ще караме колело, дали ще участваме като един отбор в дадена игра... Скъсяването на дистанцията обаче не значи понижаване на изискванията ми към децата. Даже напротив! Имам големи изисквания и се старая да ги науча на неща, които ще са им полезни в живота. Опитвам се да ги провокирам да мислят, а не да ми цитират неща, написани в учебниците.

Понякога ми се налага да споря с по-опитен колега и да му обясня, че днешната образователна реалност далеч се различава от комунистическата такава и трябва да използваме нови и нестандартни методи и подходи, за да успеем да привлечем вниманието на новите, както ги наричам аз, деца. Опитвам се да се справя и с пренебрежението, което срещам понякога от тях. И май, за радост, успявам.

За алкохола и госпожа Николова - силно противоречив момент от филма. Пиенето показва, че и тя е човек, каквито са и повечето българи... Опитват се да си решат проблемите чрез алкохола, но по този начин те просто бягат от тях, а не ги превъзмогват. Давам Ви време да си признаете пред себе си, че всеки е имал моменти, в които си е наливал чаша питие, за да забрави... трудния си ден. Да, не беше подходящо да пие пред учениците, но това май беше успешен подход, за да ги накара да спрат те да го правят. Целта оправдава средствата или...

Тъй като не обичам да се оливам много в приказки ще кажа за себе си - ще продължавам да работя за децата, защото те са смисъла и бъдещето. Ще пея и ще танцувам с тях. Ще продължаваме да се забавляваме заедно. Ще продължавам с опитите си да работя в екип с опитните колеги, защото само по този начин - с младежкия оптимизъм и борчески дух, съчетано с мъдростта на опита - ще се постигнат отлични резултати.

И никакви реформи няма да ме спрат!

02.01.2017 г.