„Да си човек, означава да ставаш човек.”
Ясперс
(философско есе)
Събуждаш се. Ставаш. Обличаш се. Отиваш към
училище или на работа. А дали се оглеждаш какво се случва около теб? Или си
замислен и вглъбен в себе си? Виждаш ли дали хората около теб изпитват тъга,
болка или имат нужда от помощ. Колко пъти си се спрял, за да помогнеш на човек
в беда?
В наши дни всеки бърза към поредното
предизвикателство като се е ограничил в собствения си рамкиран свят и се състезава сам със себе си. Що е то ценностната система и изобщо съществува ли тя в нас? Едва ли. Никой не вижда и не чува какво се случва около него. Дали това се дължи на обществото ни, което е обсебено от масовите комуникации и дали всеки един се е превърнал в „das Man” без да си дава сметка от това.
А всъщност термин, който посочва друг екзистенциалист – Хайдегер, ни
напомня за заплахата от масовото и обезличено съществуване. Той е онзи, който е
като всички други. Той говори за нещата, както се „говори за тях”, чете книги,
които „се четат” от другите, мисли за нещата така, както „се мисли за тях”.
Всеки е сложил някаква маска, за да не покаже истинската си същност от страх да
не бъде наранен. Лишени сме от духовност, живеем ден за ден. Не почитаме
миналото и не мислим за бъдещето. Предпочитаме да четем жълта преса и да
гледаме американски комедии, за да не се мъчим да мислим. Той – шопът –
неслучайно е казал – „Най-мразим да
мислим, а като мислим най-мразим”. Обезличаване или
овчемислие? Всеки сам решава за себе си.
В книгата на Сартр „Екзистенциализмът е
хуманизъм“ се казва, че при човека
„съществуването предшества същността”. Човек се ражда, т.е. започва съществуването
си, без да притежава същност. Човек е
поставен постоянно пред различни дилеми и той има пълната свобода да прави
своите избори, т.е. как да постъпи във всяка една житейска ситуация. Индианска
притча разказва, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е
гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността,
самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата,
фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът,
любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността,
взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Побеждава този,
който нахраниш. Ти сам избираш – да бъдеш човек или да бъдеш жив дявол!
Да даваш, без да очакваш да получиш
нещо насреща, да се държиш добре с другите, без да имаш задни мисли, да уважаваш
всеки, защото от всеки можеш да научиш нещо. Да бъдеш човек! Да уважаваш, да
съпреживяваш, да чувстваш, да обичаш, да мислиш за другия, да си етичен!
Ще си позволя да цитирам част от
една прекрасна българска естрадна песен „Ако си дал” на Емил
Димитров. Тя илюстрира какъв е смисълът на нашия живот и какво означава да го
живеем пълноценно.
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял напразно.
Всеки има своите моменти на слабост, когато целият
му свят се е сринал. Ти можеш да му помогнеш, да бъдеш човечен – да му дадеш
съвет, да го окуражиш, да му покажеш, че има светлина в края на тунела и че
всяко зло си има своя край. Доброто не побеждава само в приказките стига
искрено да вярваш и да правиш всичко възможно, за да го постигнеш.
Събуди се сутринта. Усмихни се в огледалото. Облечи
си най-хубавите и шарени дрехи. Излез навън, погледни света. Поздрави
възрастните хора по пътя си и ги попитай дали имат нужда от помощ, ако виждаш,
че нещо се затрудняват. Бъди себе си, отстоявай мнението си. Покажи, че не си
машина. Бъди човек!
Иван Пейчев
08.05.2014 г.
Велико Търново
