Какво е вяра? Дали вярата е свързана конкретно с религията или и с нещо
друго зависи от това какви хоризонти разкрива човек пред себе си. Вярата може
да бъде и упованието и вярването в определена идея, представа, конкретен човек,
себе си. Да вярваш в себе си е най-краткият път към успеха.
Успехът е субективен и всеки човек има своите
собствени представи за това, кое за него е важно в живота му и какви цели той
иска да преследва, повлиян от ценности, семейство, общество. Може да става
въпрос за материални блага, доходи, собствена къща и други видими символи на
статуса, но също така – и за нематериалните, които имат значение само за
съответния човек, като например добър баланс между семейство и личен живот или
нова щастлива връзка след раздяла.
Кристофър Морли, американски писател и есеист, е
казал: „Има само един-единствен успех – да можеш да си живееш живота по свой
собствен начин”. Ако човек следва обществените настроения, той вечно ще се лута
в търсене на себе си. Всеки един от нас в ранния етап от своето развитие поема
по пътя, определян от насоките, дадени му от значимите други. С годините обаче той трябва да се диференцира от
тях и да изгради свой собствен стил на поведение и мироглед. Да определи начин
на живот, който би бил най-добър за самия него, а не да живее както другите
искат. Същевременно с това човек е социално животно, както е казал Арансън, и
колкото и да се опитва да бъде независим, той винаги остава подвластен в една
или друга степен на социалните норми, утвърдени в обществото, в което живее.
Всеки един от нас е отделна личност, индивидуалност и същевременно с това –
част от едно множество. Данък обществено
мнение често пъти е непосилен за плащане.
В своята пирамида на потребностите, Маслоу поставя
като връхна точка – самоактуализацията. Това е нестихващият стремеж към
постоянно развитие, силата, която ни кара да вярваме в постигане на все повече
лични и професионални успехи. А не се ли изразява животът именно в това –
постоянно търсене на себе си и собствения си път? Вярата в нашия успех е вяра и
в пълноценното изживяване на жизнения ни път. В този аспект, важно място заема
позитивното мислене и насочеността на личността към едно по-положително бъдеще
и финализиране на проблемите, които обсебват ежедневието ни. Акцентът в
изследванията на Маслоу е върху позитивните проявления на човешката природа -
радост от живота, себеактуализация, любов, творчество. Самоусъвършенстването и
развитието се разглеждат като централни тенденции в човешкия живот.
Пол Вайнцвайг разработва концепция, в която говори, че
Силата на личността зависи от самия индивид, а не от външни обстоятелства.
Всеки е творец на собствените си възходи и падения. В процеса на разгръщане на
творческите възможности, жизнените трудности са не „камъните”, които „препъват”,
а стъпълца на стълбата, водеща към върха. Трудностите са тези, които,
притискайки го, събуждат човека. Всяка неувереност в себе си е фатална, а всяка
излишна самоувереност е бездействие. Желаното би могло да се постигне само ако
се прояви в достатъчна степен знание и настойчивост. Трябва не само да вярваме,
но и да действаме. Защото уповавайки се само на положително мислене няма да
достигнем далеч. Всяко нещо трябва да е с мярка, да не се разчита само на
положителното мислене или само на действието. За да е сигурен позитивният
резултат е нужна комплексност.
Уилям Джеймс твърди, че има само една
причина за човешкия провал и това е липсата на вяра в себе си. Вярата в себе си
е основната движеща сила за справянето с превратностите в живота, ключовият
фактор за постигане на успех. В нито една област от живота си не можем да напреднем
ако не вярваме в себе си, ако не отстраним всички тези убеждения, които ни водят
до ситуации, в които спираме да вярваме в силите си. Ако не го направим, ще
изпадаме често в ситуации, в които ще сме се провалили още преди да сме опитали.
Това е много важно за прогонването на всички мисли, които ни демотивират и
намаляват вярата ни.
Вярата в успеха е вяра в самия себе си, в просперитета
и изначалната сила за оцеляване и развитие. Понякога именно тази вяра разкрива
пред нас неочаквани хоризонти и ни извисява над злободневието. Помага ни да
продължим напред, когато всичко друго е против нас и нашите стремежи към
просперитет и личностно израстване. От вярата ни зависи доколко ще се справим с
поставените ни цели и колко по-големи ще са следващите ни такива.
Вярата в успеха и ценността на живота е
особено силна, когато човек се изправи пред нещо толкова страшно като
възможността да загуби самия себе си. И не става дума за временно отклоняване
от същност и цел, а за самия живот. За пример може да посочим един онкоболен
човек, който ако не се доверява на назначената му терапия и е загубил надежда,
че ще се възстанови, то той сам ще се обрече на фатален край. Вярата в успеха
на лечението, силата на позитивното мислене и самовнушението се явяват много
силни фактори в една такава ситуация. Извън този контекст не са рядкост и
случаите, когато човек си внушава, че даден медикамент, действие или дори
нагласа му помагат да се справи с изправило се пред него предизвикателство било
то в емоционален, духовен или физически аспект.
В нас е заложен стремеж към усъвършенстване преследване на цели и идеали, търсене на това, което би ни
направило щастливи и пълноценни личности, достойни граждани на едно общество. Всяко
малко постижение води след себе си удовлетворение и стремеж за последвало
израстване в личен или професионален план. Всеки сам определя в какво да вярва
и накъде да върви. Живеем в свят на промени и неопределеност. Нашата вяра в
успеха е и вяра в живота.
