Талантът да имаш приятели

Три вида приятелство

   Като начало бих искал да използвам един цитат на Аристотел, гласящ, че приятелството е като една душа в две тела.

  Гърците първоначално наричат приятелство връзката между роднини или пък военни другари. Едва с Аристотел (384-322) то получава ранга на свободно избрана социална връзка.

   Аристотел смятал, че има три типа приятелство: такова за удоволствие, такова за полза и истинско приятелство. В приятелството за удоволствие "мъжете обичат остроумните хора не заради характера им, а защото ги смятат за приятни". Във втория тип приятелство, "тези, които се обичат един друг заради полза, не се обичат един друг заради самите себе си, а за някакво благо, което получават един от друг."

   За него първият тип приятелство е характерно за младите, които са концентрирани върху моментното забавление, докато второто често е територията на старите, които имат нужда от помощ, за да се справят със свои слабости. Това, което възходът на скорошната публична реторика и практика е постигнала, е да облече първите две в икономически понятия. Забравяйки обаче за третото. За съжаление днес, във времето на сухата рационалност и господство на личните интереси в отношенията между хората, е много трудно да се създадат такива истински приятелства. И именно заради това в последните години хората стават все по-отчуждени и поставят на преден план материалното и личното си благоденствие, а например последна точка от дневния им план е среща със стар познат, добър приятел.

   Аристотел също така свързва приятелството с равноправието и смята, че то е основата на гражданската демокрация. Защото, както при приятелството има равноправие и приятелите споделят преживяванията си, така и при демокрацията гражданите споделят властта. Докато при „тиранията“, според Аристотел, няма никакво място, или съществува много малко пространство за приятелство. Затова в една приятелска група, независимо че тя естествено излъчва свои лидери, всеки се чувства по-плътно като част от едно цяло и подчиняват себе си не на някой от останалите, а на авторитета на самата общност. Тук вътрешната йерархия сякаш е стопена в потока на общото живеене и споделяне на едни и същи принципи. Налице е равнопоставеност на отделните членове на групата. Стигайки до тук може да дадем още една дефиниция на приятелството – това е близост, заедност, общност. Поради това, за разлика от феномена на любовта, чиято същност е отдаването на другия, издигането на другия над всичко останало в света, в приятелството се възвисява сплотеността и обединеността. Това е и неговата крайна и безкористна цел.

Възгледите на Марк Тулий Цицерон

   Според него няма нищо по-приятно от това на добрите ти чувства с добри да ти отвръщат, няма нищо по-приятно от това на твоето внимание и услуги да отговарят с взаимност.

   Той смята, че онези, които се преструват на приятели само заради изгодата, разкъсват най-милата връзка с приятелството, защото радва не толкова изгодата, спечелена благодарение на приятеля, но самата негова обич: и доброто, което той е направил за нас, става приятно, когато е направено с желание.

   Твърдението, че приятелските отношения се ръководят от нуждата, съвсем не отговаря на истината: понеже са най-щедри и най-доброжелателни хората, които най-малко се нуждаят от другиго поради собственото си влияние, средства и добродетелта, която е най-голямата защита.

   От тук изхожда заключението, че не приятелството върви след изгодата, а изгодата – след приятелството.

   Определяне на пределите и границите на приятелството:

-   към приятеля си сме настроени така, както към нас самите;

- нашата добродетелност към приятелите трябва да бъде равна и еднаква на тяхната добродетелност към нас;

- колкото всеки сам себе си цени, толкова да бъде ценен и от приятелите си.

  Съществуват и много случаи при които добрите хора се лишават от удобствата си и се съгласяват да им бъдат отнети само и само приятелите да имат възможност да им се наслаждават повече от колкото те самите.

   На практика истинското приятелство е много по-богато и по-щедро и не гледа строго да не би даде повече, отколкото е получило и не бива да съществува страх, че нещо ще отиде на халост, че някоя капчица ще се разлее на земята или че към приятелството ще се прибави и нещо повече от дължимото.

   Не могат да се намерят думи, по-силни за приятелството от думите на един, който би казал, че човек трябва да обича толкова, колкото би могъл да мрази един ден. Този съвет е трябвало да служи по-скоро при сприятеляване да се внимава никога да не се дава обичта на човек, когото бихме могли да намразим някога.

Приятелство и щастие

   За Платон и особено за Епикур приятелството е едно от условията за истинското щастие. Разбира се, щастието на човека е съчетание от редица фактори, но когато то е споделено с любими хора е най-пълно. Приятелството като че ли надстроява над сградата на нашите удоволствия от живота още един завършен и за почти всички хора абсолютно задължителен етаж.

 Дейностите, извършвани с приятели се преживяват позитивно и в много случаи емоционално, приповдигнато и дори екзалтирано. Чувството на приятелство е чувството на щастието – на радостта и възторга. Приятелството в този смисъл ни възвисява над обичайното, еднакво и рутинно ежедневие. Чрез приятелството преодоляваме обикновеното и скучно време на живота. Неговата стихия е празничността. Ние съзираме тази празничност в излъчващите радост очи и в телесната оживеност на децата, когато бързат за всекидневната среща с приятелчетата си.

Приятелство и задължение

   Проф. Кирил Нешев пише, че приятелството е наистина едно невероятно духовно наследство и богатство на вековен социален опит, изваял най-висшата форма на човешкото общуване. Защото тъкмо чрез приятелството се реализира най-насъщната човешка потребност – потребността от съразбирането, съчувствието, споделянето, съпреживяването с друг човек.

 Изглежда, че и приятелството предполага определен опит, че често пъти хората, които наричаме наши приятели може би не заслужават това велико име. Очевидно и приятелството изисква сигурност и изглежда, една степен на самостоятелност и автономност, която всъщност е отворената врата за моралния смисъл и ценностната стойност на приятели и приятелство. Моралът не толкова контролира приятелското общуване и приятелството, колкото истинската основа на приятелството.

  Приятелството има своите задължения и те винаги сочат изискванията, свързани с нормите на начина на живот, които ни помагат да станем по-съвършени, тъкмо защото уважаваме личността на приятеля.

  Приятелството е една тема, която много често привлича вниманието на психолози, етици и социолози. Този интерес не е продуктивен от чисто теоретически съображения, а е едно следствие на всекидневните взаимоотношения, на онези форми на общуване, които „правят” деня на всеки един от нас.

 Трудно е да си представим, че без приятелство може да се формира който и да е от нас, защото приятелството е  действително в основата на най-интимните механизми: едновременно и на предпочитан избор, и на търсен диалог, и на самоизразяване, и особена взискателност, която ни възпитава да се чувстваме приобщени към една общност.

 Приятелството е висшия закон на човешкото безкористие. То е непосредствено изповед на най-интимното.

 Не можем да си представим личността без дружбата, защото приятелството е най-общата емоционална връзка между двама души, докато дружбата акцентира повече върху вниманието на това приятелство от гледна точка на закрепването му. Дружбата като че ли подчертава аналитичния момент – нещо много важно за младите хора.

 Приятелството е един вход в дружбата, дружбата между младежа и девойката. То ни подготвя емоционално за едни по-трайни и далеч по-отговорни връзки, каквито се реализират в дружбата.

 Дружбата изразява едно узряване на безкористието, една конкретна насоченост. Вярно е, че приятелството в младежка възраст е емоционалният резервоар на дружбата – не можем да покажем ярко красноречието и непосредствено чувствата си, ако не сме минали през школата на приятелството. Защото приятелството тъкмо ни учи на едно богатство на себеизразяването, на една общителност, на една привързаност, която във всички случаи се изразява при дружбата.

Приятелство и колегиалност

 Колегиалните отношения са междинното звено във веригата семейство-приятели-професионална сфера.

  Ние попадаме още от ранна възраст в различни групи – в детската ясла, детската градина, училище, университета, работното място. Общувайки с хората в групата ние изграждаме едни доверителни отношения. Доверителните отношения прерастват в приятелство, но до колко то е удачно? До колко трябва да се смесват личните с професионални отношения? Това си зависи от самия човек и до колко той може да прави разграничението. В някои случаи колегите могат да бъдат и приятели, в други – не. До колко едно приятелство в групата ще е истинско е спорен въпрос заради рутинните задължения и бюрократични правила, етикети. От друга страна в рамките на общите професионални цели и интереси се вместват естествени и подчинени на други цели форми на общуване. Това превръща колегиалността в извънредно значим и предизвикващ интерес възел от човешки отношения.

Използвана литература

1. Аристотел. Никомахова Етика, С., 1993

2. Николова,  В., съст., Антология по етика. Том 1. Част 1., С., 1987

3. Нешев, К., Етика за всеки ден, С., 1984

Психологически анализ на учителската професия

Учител или преподавател е професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците. Те работят в сферата на образованието.

Учителят в съвместната си творческа дейност с учениците работи не само, защото това удовлетворява неговите духовни и материални потребности, а и защото обществото иска от него да постигне оптимални резултати в поверената му образователна сфера.

Според Н. Кузмина  преподавателската работа е професия, при която се моделира личността на друг човек. Това е сложна, творческа и в много отношения противоречива професия. 

Сред особеностите на учителската професия са творческият характер на работата, непрекъснатата актуализация на знанията и уменията съобразно новостите в света на науката, възможността за развитие в личностен и професионален план, за интелектуално, общокултурно и професионално-педагогическо израстване. Заедно с това обаче учителският труд не търпи повърхностно отношение, стереотипност, схематизъм и шаблони.

В своята работа учителят, и като възпитател, а понякога и като класен ръководител, трябва да извършва множество дейности извън конкретните си научно-практични задължения. Сред тях са:

1. Изучаване на учениците.

2. Изграждане на хуманни взаимоотношения между учениците в класа.

3. Формиране на култура на поведението.

4. Формиране на отговорно отношение към обучението.

5. Поставяне на основата на качества на личността на възгледи, убеждения и привички на поведение.

6. Осъществяване на взаимодействие с родителите.

7. Укрепване на здравето на учениците.

В известния сайт за учители по английски език - http://www.getenglishlessons.com/ - са направили обобщена картина на това какви качества трябва да притежава идеалният учител, за да привлече учениците и да ги ангажира ефективно в часовете. Той трябва да:

- се грижи много за своите ученици;

- да ги познава добре;

- да се интересува от тях;

- да е наясно с мотивацията на учениците му за учене;

- да е самоуверен;

- да е гъвкав;

- да е готов да направи нещата различни;

- да помага на учениците да сбъдват мечтите си;

- да не залага само на обучението, а да създава и умения за учене;

- да обича преподаването;

- да използва различни видове резурси.

Един съвременен учител трябва да е в крак със случващото и да се развива с много бързи темпове, за да отговори адекватно на очакванията на учениците. Той трябва да използва безброй интерактивни методи за обучение, да набляга на новите технологии в образованието и често да включва в часовете си различни аудио-визуални материали, за да онагледяват казаното от него. Преподавателят трябва да поддържа активна комуникация с останалите учители у нас и по света, за да обменя опит и познания. Същевременно той трябва да поддържа добра онлайн репутация, защото в днешно време много учители имат във Фейсбук приятелите си своите ученици и трябва да съобразяват публикациите си с това, за да накърнят авторитета си. Спорен е въпросът дали социалните мрежи трябва да се използват за комуникация между обучаващи и обучавани. При всички случаи не е много препоръчителна комуникацията между двете групи във Фейсбук например. По-удачен начин за онлайн взаимодействие между учители и ученици е използването на платформата на блоговете. Там преподавателят може да публикува различни притчи, филми, разкази и каквото прецени за нужно, което би му помогнало в по-лесното преподаване на знания. По този начин се поддържа онлайн комуникация без риск за репутацията на авторитета. Като цяло съвременният учител трябва активно и ефективно да знае как да пресява полезните източници на информация и да подминава ненужните факти и подробности. Мрежата предлага безкрайно много ресурси, но те трябва да бъдат управлявани добре.

В България учителят винаги е бил важен фактор в обществото. Децата прекарват много повече време в детската градина, а след това и в училище и затова ролята на преподавателя е важна във възпитанието на младото поколение. Той спомага за формирането на значими социални качества на личността. 

Основните му функции са:

1. Ръководене и организация на учебно-възпитателния процес;

2. Превръщане на обществено значимото по съдържание знание в елемент на индивидуалното съзнание;

3. Превръщане на личността на ученика от обект на възпитание в обект на самовъзпитание, самообразование, саморазвитие.

Когато говорим за учителската професия, е необходимо да изясним и структурата на самата педагогическа дейност. Тя включва следните компоненти:

- конструктивен компонент - подбор и стимулиране на учебното съдържание, планиране на дейността на учениците, при която необходимата информация може да бъде усвоена и планирана (прогнозирана) в рамките на собствената бъдеща дейност и поведение в процеса на взаимодействие с учениците;

- организаторски компонент - включва организирането на дейността на учениците и собствената дейност;

- комуникативен компонент - означава установяване на правилни взаимоотношения на учителя с учениците, с техните родители, със собствените си колеги и др.;

- гностичен (познавателен) компонент - той включва съдържанието и методите за въздействие върху другите хора, познаването на възрастовите и типологически особености на тези хора, особеностите на собствената дейност, нейните достойнства и недостатъци.

От съществено значение за успешната професионална дейност на учителя са нравствените качества на личността му и неговият хуманизъм.

Многообразието от задължения и отговорности за подрастващите, които в съчетание с критичните ситуации в личния живот и липсата на подкерпяща среда водят до повишаване на стреса.

Що за животно е социалният психолог?

   Социалните психолози смятат, че поведението на човек се определя от заобикалящата го среда. Но с какво точно се занимават те? Какво е тяхното място под слънцето и къде могат да намерят реализация?

  Започваме със сферата на маркетинговите проучвания. В нея социалният психолог се занимава с провеждане на фокус групи, изследване на отговорите на потребите към различни променливи като: пола на говорителя, атмосферата, в която е заснет телевизионният спот и времевият слот, в който е излъчен. В тази си роля социалният психолог използва своите познания за основните принципи на социалната психология, преглежда актуалната литература и провежда свои собствени наблюдения. Той помага на компанията да направи решения, които са базирани на фактите.

  Следващата сфера на реализация е академичната. Социалните психолози са умели в събирането и анализирането на данни. В академична среда те провеждат научни изследвания, които водят до увеличаване на обема от знания по социална психология, но нямат конкретно приложение за обикновените хора. Оригиналните изследвания включват изучаването на различни субекти като например какви са обкръжаващите фактори, които спомагат на хората да се влюбят, как социалните фактори допринасят създаването на предубеждения или как стереотипите се променят в зависимост от географското местоположение.

  Третата сфера, в която социалните психолози намират място е преподавателската. Те преподават в университети, колежи, на колегите и клиентите си. На ниво университет социалните психолози преподават както социална психология, така и обща. Те представят и научни доклади на различни конференции.

  Последната  сфера е консултантската. Социалните психолози работят по досъдебни, граждански и наказателни случаи. Там те са полезни при избора на съдебни заседатели.

До тук със световната гледна точка върху работата на социалните психолози...

  В България нещата стоят по малко по-различен начин. Основното поле за реализация е в сферата на образованието и вътрешните работи. Извън него къде могат да бъдат използвани социални психолози (лично мое мнение):

1. Риалити формати - в България доста нашумяха риалити форматите от няколко години, голяма част от хората гледат с интерес предавания като Биг Брадър, Сървайвър и прочие. Те са чисто социални експерименти и като такива няма нищо по-логично от това да бъдат коментирани от социални психолози, които се занимават точно с изследването на човешкото поведение под влиянието на различни фактори.
2. Психология на протестите - предвид актуалната политическа обстановка в България най-добро обяснение за събитията могат да предоставят психолозите с интереси в сферата на социалната психология.
3. Обучения - социалните психолози могат да предоставят адекватно обучение на деца и възрастни, свързано с повишаване на уменията за общуване, справяне с конфликтни ситуации и превенция на агресията.
4. Оставям отворено за дискусия...

Използвани материали - http://everydaylife.globalpost.com/social-psychologist-job-description-2062.html

Иван Пейчев

Бораут или синдром на професионалната скука

   За синдрома първи заговарят шведските бизнес консултанти Вердер и Ротлин. В книгата си: „Диагноза Бораут”, издадена през 2007 година, те го описват като синдром на служителя с малко работа.  Авторите смятат, че седенето на работното място, без да се прави нищо, освен да се чака края на работния ден, е много мъчително нещо. Точно това неудовлетворение кара служителите да измислят различни стратегии, с които да запълват работното си време.

   От синдрома страдат предимно млади хора, които са завършили висшето си образование и правят първи стъпки в професионалното си развитие. Обикновено те са на възраст между 25 и 34 години.

   Бораут или синдромът на професионално ненатоварване включва няколко елемента и те са:

- скука – води до апатия и безпомощност, защото човек не знае какво трябва да се прави;

- състоянието на преразтегнатост – отразява чувството за това, че може да се направи повече от колкото се иска;

- незаинтересованост – когато човек не се интересува от това, което прави и на преден план е липсата на идентификация с работата.

   Състонието бораут донякъде е парадоксално. Разпространено е схващането, че това да не вършиш нищо през работно време, е страхотно. Истината обаче е, че е ужасно да бъдеш на работното си място, без да правиш нищо и да чакаш да дойде краят на работния ден.

Протичане на бораут

   Синдромът започва да се развива, когато мениджърът на организацията не определя по правилен начин работата. След това самите служители започват да отлагат за по-късно поставените задачи, оправдавайки се с другите.

   В началото бораута се възприема добре – хората обичат да си почиват на работното място, обаче в последствие може да доведе до сриване на самоуважението.

Причини за развитието на синдрома на професионалното ненатоварване

   Беате Шулце  смята, че синдромът е следствие от несъобразено слабото натоварване в работата. То може да доведе човека до отегчение и неувереност в себе си. Много от засегнатите хора са стигали до съмнението какъв е смисълът на работата, която изпълняват. Те, също както при синдрома на прегарянето, стават незаинтересовани и цинично безразлични.

   Липсата на признание от страна на висшия ръководен състав - това е един от най-често срещаните фактори, причиняващ стрес на работното място. Не на последно място важна роля играят и стремежите; очакванията на служителите за израстване в кариерата, в йерархията на управлението на фирмата; повишението на трудовото възнаграждение. Важна задача за ръководителите е да помислят как да приведат в изпълнение много от нуждите на персонала си. Не само заплатата е важен стимул за служителите, а също така и кариерното развитие, самоизявата, обучението, забавленията, различни социални дейности и т.н. Мениджърите имат интерес да намалят нивото на прегаряне в екипа на фирмата и съответно да снижат нивото на текучество на служителите.

Симптоми на бораут синдрома

   Симптомите на служителят, който няма как да признае, че работата му е малко, са подобни на тези на бърнаута - човек се чувства отпаднал, няма желание за каквото и да било, има проблеми със съня и не може да се наслаждава пълноценно на живота. Негативизмът, силната умора и постоянното физическо и емоционално изтощение са също налице.

В дългосрочен план може да се отключат и други заболявания – световъртеж, сърцебиене, причерняване, шум в ушите, главоболие, хипертония, безсъние и депресия.

Бърнаут и бораут

   Синдромът на професионално ненатоварване още не е признат като сериозен проблем. По-известен е синдромът бърнаут. Но не само постоянният стрес и напрежение могат да предизвикат заболявания, а и скуката, монотонността, както и другите неща, които поражда бораутът, могат да доведат до психични проблеми. Както при бърнаут, така и при бораут у служителя се наблюдава силно желание да се напусне работното място.

Фигура 1. Бърнаут и бораут – предизвикателства и ресурси

Превенция на бораут

   Една организация трябва да наблегне на три области от своята дейност, за да се предотврати развитието на бораут синдрома :

1. Организация
  Организацията трябва да си създаде такъв тип култура, който да не позволява развитието на синдрома. Такъв тип организационна култура е основата на ежедневната работа и желаното поведение сред колегите и пациентите/клиентите на услугата.
   Друг елемент от организацията е стратегията за планиране на персонала, която да е ориентирана към бъдещето – точният човек на точното място в точното време.
   Ако организацията се развива постоянно, длъжностните характеристики трябва да са съобразени с това развитие. Ако това не бъде направено,  профилът на служителя няма да отговаря вече на длъжностната характеристика.
2. Лидерство
   Една организация трябва да определи управленските си принципи. Те трябва да са като пътеводна светлина за ръководителите. Освен това трябва да определи ясно насърчителните програми, чрез които на правилните хора да се дадат ръководни функции, защото неясно формулирани, стимулиращи програми могат да доведат също до развитие на синдрома. Важен елемент е делегирането на задълженията. То би предотвратило това даден човек да остане без работа за вършене.



Комуникация
   Объркването започва най-често още с длъжностната характеристика и при първите разговори със служителите от отдел Човешки ресурси или прекия ръководител, защото длъжностните характеристики често преувеличават действителността. Това създава впечатлението, че един човек едва ли не ще спаси света, поемайки всички проекти и отговорности, но реалността е различна и следва разочарованието.
   Добрата комуникация със служителите започва с добра обява за работа, в която ясно и точно са описани нужните изисквания и умения, които трябва да притежава и съответно какви ще бъдат задълженията и отговорностите му.
   Като важно допълнение за превенция на бораут синдрома са периодичните разговори между служителя и ръководния персонал.

Борба с бораут

   Ротлин и Вердер споделят, че удовлетворението в работата се получава от качественото заплащане, което е обързано с постигнатите резултати. Авторите подчертават значението на личната отговорност за справяне със синдрома бораут. В крайна сметка служителите трябва да поемат отговорност за собствения си живот, осъзнавайки индивидуалните си нужди.

   Работещите, страдащи от бораут, трябва да разпознават симптомите на синдрома и да си зададат следните въпроси: Имам ли смелост да комуникирам с ръководителите си? Това ли е моята професия? Трябва ли да променя нещо?

    Има и други начини за справяне с бораут синдрома и те са следните:

1. Получаване на обратна връзка от мениджъра. Това е добър начин за изслушване на проблемите на служителя, може да се дадат и нови задачи или да се трансформират стари такива.
2. Заемане с нов проект – това ще направи служителя по-ангажиран и може да получи дори признание за инициативността си.
3. Курсове за повишаване на квалификацията.
4. Наличие на ментор – ако служителят има зачислен ментор, който да следи неговата работа и да му помага при наличието на трудности, резултатите определено ще се повишат.

Иван Пейчев, магистрант по Социална психология