За синдрома първи заговарят шведските бизнес консултанти Вердер и Ротлин. В книгата си: „Диагноза Бораут”, издадена през 2007 година, те го описват като синдром на служителя с малко работа. Авторите смятат, че седенето на работното място, без да се прави нищо, освен да се чака края на работния ден, е много мъчително нещо. Точно това неудовлетворение кара служителите да измислят различни стратегии, с които да запълват работното си време.
От синдрома страдат предимно млади хора, които са завършили висшето си образование и правят първи стъпки в професионалното си развитие. Обикновено те са на възраст между 25 и 34 години.
Бораут или синдромът на професионално ненатоварване включва няколко елемента и те са:
- скука – води до апатия и безпомощност, защото човек не знае какво трябва да се прави;
- състоянието на преразтегнатост – отразява чувството за това, че може да се направи повече от колкото се иска;
- незаинтересованост – когато човек не се интересува от това, което прави и на преден план е липсата на идентификация с работата.
Състонието бораут донякъде е парадоксално. Разпространено е схващането, че това да не вършиш нищо през работно време, е страхотно. Истината обаче е, че е ужасно да бъдеш на работното си място, без да правиш нищо и да чакаш да дойде краят на работния ден.
Протичане на бораут
Синдромът започва да се развива, когато мениджърът на организацията не определя по правилен начин работата. След това самите служители започват да отлагат за по-късно поставените задачи, оправдавайки се с другите.
В началото бораута се възприема добре – хората обичат да си почиват на работното място, обаче в последствие може да доведе до сриване на самоуважението.
Причини за развитието на синдрома на професионалното ненатоварване
Беате Шулце смята, че синдромът е следствие от несъобразено слабото натоварване в работата. То може да доведе човека до отегчение и неувереност в себе си. Много от засегнатите хора са стигали до съмнението какъв е смисълът на работата, която изпълняват. Те, също както при синдрома на прегарянето, стават незаинтересовани и цинично безразлични.
Липсата на признание от страна на висшия ръководен състав - това е един от най-често срещаните фактори, причиняващ стрес на работното място. Не на последно място важна роля играят и стремежите; очакванията на служителите за израстване в кариерата, в йерархията на управлението на фирмата; повишението на трудовото възнаграждение. Важна задача за ръководителите е да помислят как да приведат в изпълнение много от нуждите на персонала си. Не само заплатата е важен стимул за служителите, а също така и кариерното развитие, самоизявата, обучението, забавленията, различни социални дейности и т.н. Мениджърите имат интерес да намалят нивото на прегаряне в екипа на фирмата и съответно да снижат нивото на текучество на служителите.
Симптоми на бораут синдрома
Симптомите на служителят, който няма как да признае, че работата му е малко, са подобни на тези на бърнаута - човек се чувства отпаднал, няма желание за каквото и да било, има проблеми със съня и не може да се наслаждава пълноценно на живота. Негативизмът, силната умора и постоянното физическо и емоционално изтощение са също налице.
В дългосрочен план може да се отключат и други заболявания – световъртеж, сърцебиене, причерняване, шум в ушите, главоболие, хипертония, безсъние и депресия.
Бърнаут и бораут
Синдромът на професионално ненатоварване още не е признат като сериозен проблем. По-известен е синдромът бърнаут. Но не само постоянният стрес и напрежение могат да предизвикат заболявания, а и скуката, монотонността, както и другите неща, които поражда бораутът, могат да доведат до психични проблеми. Както при бърнаут, така и при бораут у служителя се наблюдава силно желание да се напусне работното място.
 |
| Фигура 1. Бърнаут и бораут – предизвикателства и ресурси |
Превенция на бораут
Една организация трябва да наблегне на три области от своята дейност, за да се предотврати развитието на бораут синдрома :
- Организация
- Лидерство
- Комуникация
Организацията трябва да си създаде такъв тип култура, който да не позволява развитието на синдрома. Такъв тип организационна култура е основата на ежедневната работа и желаното поведение сред колегите и пациентите/клиентите на услугата.
Друг елемент от организацията е стратегията за планиране на персонала, която да е ориентирана към бъдещето – точният човек на точното място в точното време.
Ако организацията се развива постоянно, длъжностните характеристики трябва да са съобразени с това развитие. Ако това не бъде направено, профилът на служителя няма да отговаря вече на длъжностната характеристика.
Една организация трябва да определи управленските си принципи. Те трябва да са като пътеводна светлина за ръководителите. Освен това трябва да определи ясно насърчителните програми, чрез които на правилните хора да се дадат ръководни функции, защото неясно формулирани, стимулиращи програми могат да доведат също до развитие на синдрома. Важен елемент е делегирането на задълженията. То би предотвратило това даден човек да остане без работа за вършене.
Объркването започва най-често още с длъжностната характеристика и при първите разговори със служителите от отдел Човешки ресурси или прекия ръководител, защото длъжностните характеристики често преувеличават действителността. Това създава впечатлението, че един човек едва ли не ще спаси света, поемайки всички проекти и отговорности, но реалността е различна и следва разочарованието.
Добрата комуникация със служителите започва с добра обява за работа, в която ясно и точно са описани нужните изисквания и умения, които трябва да притежава и съответно какви ще бъдат задълженията и отговорностите му.
Като важно допълнение за превенция на бораут синдрома са периодичните разговори между служителя и ръководния персонал.
Ротлин и Вердер споделят, че удовлетворението в работата се получава от качественото заплащане, което е обързано с постигнатите резултати. Авторите подчертават значението на личната отговорност за справяне със синдрома бораут. В крайна сметка служителите трябва да поемат отговорност за собствения си живот, осъзнавайки индивидуалните си нужди.
Работещите, страдащи от бораут, трябва да разпознават симптомите на синдрома и да си зададат следните въпроси: Имам ли смелост да комуникирам с ръководителите си? Това ли е моята професия? Трябва ли да променя нещо?
Има и други начини за справяне с бораут синдрома и те са следните:
- Получаване на обратна връзка от мениджъра. Това е добър начин за изслушване на проблемите на служителя, може да се дадат и нови задачи или да се трансформират стари такива.
- Заемане с нов проект – това ще направи служителя по-ангажиран и може да получи дори признание за инициативността си.
- Курсове за повишаване на квалификацията.
- Наличие на ментор – ако служителят има зачислен ментор, който да следи неговата работа и да му помага при наличието на трудности, резултатите определено ще се повишат.
Иван Пейчев, магистрант по Социална психология
Няма коментари:
Публикуване на коментар