25 септември 2013 г.

Психологически анализ на учителската професия

Учител или преподавател е професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците. Те работят в сферата на образованието.

Учителят в съвместната си творческа дейност с учениците работи не само, защото това удовлетворява неговите духовни и материални потребности, а и защото обществото иска от него да постигне оптимални резултати в поверената му образователна сфера.

Според Н. Кузмина  преподавателската работа е професия, при която се моделира личността на друг човек. Това е сложна, творческа и в много отношения противоречива професия. 

Сред особеностите на учителската професия са творческият характер на работата, непрекъснатата актуализация на знанията и уменията съобразно новостите в света на науката, възможността за развитие в личностен и професионален план, за интелектуално, общокултурно и професионално-педагогическо израстване. Заедно с това обаче учителският труд не търпи повърхностно отношение, стереотипност, схематизъм и шаблони.

В своята работа учителят, и като възпитател, а понякога и като класен ръководител, трябва да извършва множество дейности извън конкретните си научно-практични задължения. Сред тях са:
1. Изучаване на учениците.
2. Изграждане на хуманни взаимоотношения между учениците в класа.
3. Формиране на култура на поведението.
4. Формиране на отговорно отношение към обучението.
5. Поставяне на основата на качества на личността на възгледи, убеждения и привички на поведение.
6. Осъществяване на взаимодействие с родителите.
7. Укрепване на здравето на учениците.

В известния сайт за учители по английски език - http://www.getenglishlessons.com/ - са направили обобщена картина на това какви качества трябва да притежава идеалният учител, за да привлече учениците и да ги ангажира ефективно в часовете. Той трябва да:
- се грижи много за своите ученици;
- да ги познава добре;
- да се интересува от тях;
- да е наясно с мотивацията на учениците му за учене;
- да е самоуверен;
- да е гъвкав;
- да е готов да направи нещата различни;
- да помага на учениците да сбъдват мечтите си;
- да не залага само на обучението, а да създава и умения за учене;
- да обича преподаването;
- да използва различни видове резурси.

Един съвременен учител трябва да е в крак със случващото и да се развива с много бързи темпове, за да отговори адекватно на очакванията на учениците. Той трябва да използва безброй интерактивни методи за обучение, да набляга на новите технологии в образованието и често да включва в часовете си различни аудио-визуални материали, за да онагледяват казаното от него. Преподавателят трябва да поддържа активна комуникация с останалите учители у нас и по света, за да обменя опит и познания. Същевременно той трябва да поддържа добра онлайн репутация, защото в днешно време много учители имат във Фейсбук приятелите си своите ученици и трябва да съобразяват публикациите си с това, за да накърнят авторитета си. Спорен е въпросът дали социалните мрежи трябва да се използват за комуникация между обучаващи и обучавани. При всички случаи не е много препоръчителна комуникацията между двете групи във Фейсбук например. По-удачен начин за онлайн взаимодействие между учители и ученици е използването на платформата на блоговете. Там преподавателят може да публикува различни притчи, филми, разкази и каквото прецени за нужно, което би му помогнало в по-лесното преподаване на знания. По този начин се поддържа онлайн комуникация без риск за репутацията на авторитета. Като цяло съвременният учител трябва активно и ефективно да знае как да пресява полезните източници на информация и да подминава ненужните факти и подробности. Мрежата предлага безкрайно много ресурси, но те трябва да бъдат управлявани добре.

В България учителят винаги е бил важен фактор в обществото. Децата прекарват много повече време в детската градина, а след това и в училище и затова ролята на преподавателя е важна във възпитанието на младото поколение. Той спомага за формирането на значими социални качества на личността. 

Основните му функции са:
1. Ръководене и организация на учебно-възпитателния процес;
2. Превръщане на обществено значимото по съдържание знание в елемент на индивидуалното съзнание;
3. Превръщане на личността на ученика от обект на възпитание в обект на самовъзпитание, самообразование, саморазвитие.
Когато говорим за учителската професия, е необходимо да изясним и структурата на самата педагогическа дейност. Тя включва следните компоненти:
- конструктивен компонент - подбор и стимулиране на учебното съдържание, планиране на дейността на учениците, при която необходимата информация може да бъде усвоена и планирана (прогнозирана) в рамките на собствената бъдеща дейност и поведение в процеса на взаимодействие с учениците;
- организаторски компонент - включва организирането на дейността на учениците и собствената дейност;
- комуникативен компонент - означава установяване на правилни взаимоотношения на учителя с учениците, с техните родители, със собствените си колеги и др.;
- гностичен (познавателен) компонент - той включва съдържанието и методите за въздействие върху другите хора, познаването на възрастовите и типологически особености на тези хора, особеностите на собствената дейност, нейните достойнства и недостатъци.

От съществено значение за успешната професионална дейност на учителя са нравствените качества на личността му и неговият хуманизъм.

Многообразието от задължения и отговорности за подрастващите, които в съчетание с критичните ситуации в личния живот и липсата на подкерпяща среда водят до повишаване на стреса.

2 коментара:

детска ясла софия каза...

Интересното е, че фейсбука първоначално е съдаден точно като онлайн платформа за комуникация между студенти-преподаватели и студенти-студенти. Така, че има нещо положително в това преподавателите да общуват с учениците си в социална медия, но пък да не използват личния си профил. Темата е доста широка, но по-важното е намиране на начин да разбереш характера и нрава на всяко дете, така че да му предадеш твоите знания и умения по най-добрия начин за него.

Ivan Peychev каза...

Да, съгласен съм с Вас. Трябва да се променяме постоянно, да сме адаптивни и да използваме в работата си нещата, които са от ежедневието на децата, за да постигаме все по-добри и по-добри учебно-възпитателни ефекти :)