Социални аспекти на
включващото обучение
Иван Пейчев - училищен психолог
В
последните години се наблюдава феноменът на превръщане на училището освен в
образователна във възпитателна институция. То все повече и повече започва да
има и социална функция. Увеличава се броят на училищата, прилагащи целодневна
организация на учебния процес. В тях освен учители, има и възпитатели на
класовете.
Пилотният
проект на МОН - „Включващо обучение” –
целeше да се осигури
подкрепяща среда за равен достъп до образование и отваряне на образователната
система. Той е насочен към децата и учениците, които имат обучителни трудности
и се нуждаят от допълнителна подкрепа. Тя се осъществява от специалисти –
ресурсни учители, психолози, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори и други. Те
са в самите училища и могат бързо и адекватно да реагират при нужда.
За
осъществяването на успешното включващо обучение би било хубаво да се следва
двупосочен комуникационен модел, в чийто център са специалистите, работещи в
училище, показан на фигура 1.
фигура
1
Включващото
обучение на учениците със специални образователни потребности (СОП) се
осъществява сред останалите учениците в паралелката с помощта на ресурсни
учители и други специалисти. С учениците със СОП може се осъществва
индивидуална, и групова работа в стая, оборудвана с технически средства и
дидактически пособия. Провеждат се групови тренинги с останалите деца в
класовете с цел приемане на различието, неформалното лидерство и изграждането
на умения за толерантно общуване.
Ефективната
социализация се постига чрез провеждането на т.нар. „включващи празници”, в
които се включват деца с и без специални образователни потребности. По време на
тези мероприятия психичното състояние на детето минава на заден план, на преден
излиза нуждата на всички от забавления и игри. Успешни за включването на всички
деца са различни спортни състезания, музиката, танците и приложните изкуства.
Основната
роля за формирането и изграждането на личността на детето заемат родителите.
Връзката между тях започва още от раждането и има драматично значение за
развитието на детето. Семейството носи отговорност както за възпитанието на
детето, за формирането му като ценностна ориентация, така и за изграждането на
чувството за собствена принадлежност и колективна идентичност.[1]
Работата
с родителите е важен компонент в двупосочния комуникационен модел. Тя трябва да
е ежедневна, свързана с текущи въпроси от обучението и възпитанието на детето.
Успешна практика е периодичното провеждане на тематични родителски срещи в
ресурсния кабинет, на които се обсъждат напредъкът на всяко дете/ученик и
извършването на обучения на родителите им по въпроси, свързани с отглеждането и
възпитанието на синовете и дъщерите им.
Учителите,
които преподават на деца със СОП би следвало да проявяват голямо творчество,
непрекъснато да актуализират своите знанията и уменията съобразно новостите в
света на науката, да проучват възможността за развитие в личностен и
професионален план, за интелектуално, общокултурно и
професионално-педагогическо израстване. Заедно с това обаче техният труд не
търпи повърхностно отношение, стереотипност, схематизъм и шаблони.
В
известния сайт за учители по английски език - http://www.getenglishlessons.com/
- са направили обобщена картина на това какви качества трябва да притежава
идеалният учител, за да привлече учениците и да ги ангажира ефективно всички в
часовете. Той трябва да:
-
се грижи много за своите ученици;
-
да ги познава добре;
-
да се интересува от тях;
-
да е наясно с мотивацията на учениците му за учене;
-
да е самоуверен;
-
да е гъвкав;
-
да е готов да направи нещата различни;
-
да помага на учениците да сбъдват мечтите си;
-
да не залага само на обучението, а да създава и умения за учене;
-
да обича преподаването;
-
да използва различни видове ресурси.
Ежедневни
контакти на ресурсния учител и другите специалисти, назначени по проект
„Включващо обучение”, с преподавателите са необходими, за да се проследи
поведението на детето/ученика в часа и междучасията. Полезно е в края на всеки
срок да се изготвят доклади от класните ръководители и учителите по предмети с
цел проследяване динамиката на развитие на детето/ученика със СОП, където да се
опише напредъкът му.
Ако
в училището има педагогически съветник, той извършва диагностичната дейност с
цел откриване и класифициране на всички проблемни и заслужаващи специално
внимание ученици. Извършва индивидуално и групово консултиране на ученици,
родители и учители, групова работа за развитие на умения за социален избор,
осъществява и посредническа дейност с цел подпомагане на училищното и
професионално ориентиране и преодоляване на различни конфликти. Взима участие в
изготвянето на учебните програми. Като се вземе предвид увеличаващите се деца с
проблеми, се отчита огромната нужда от такъв специалист в училището. Добра практика
е в училище да има един екип за за подпомагане на обучението и възпитанието на
деца и ученици със специални образователни потребности, чийто председател да е
именно психологът/педагогическият съветник. Цели се да се изготви единен
план-график за цялата година, по който да работи екипът и да е умален вариант
на Екипа за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО) към РИО. Така би се
облекчило и административното натоварване. ЕКПО към Регионалните инспекторати
по образование се състои от различни специалисти: психолог, специален педагог,
логопед, слухово-речеви рехабилитатор, учител, социален работник, лекар и др.
ЕКПО извършва първична оценка на общото развитие на детето или ученика, въз
основа на която препоръчва вида и формата на обучение; вида на ресурсното
осигуряване и подпомагане; детската градина или училището, които са подходящи
за обучението на детето.
Комуникацията
с регионалния инспекторат по образование е много полезна в случаите на
затруднения при администрирането на обучението и възпитанието на децата и
учениците.
Директорът
е едно от най-важните лица при осъществяването на включващото обучение. Без
негова подкрепа няма как да се реализират дейностите по подкрепа на децата и
учениците със СОП.
Част
от неговите задължения са да:
1. създава
условия за изграждане на подходяща среда и училищна политика за толерантност и
приемане на различията;
2. осигурява
условия за работата на екипа от специалисти в училището – ресурсни учители,
психолози, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори и др.;
3. изготвя
адекватни длъжностни характеристики на назначените специалисти и следи за изпълнението
на задълженията им съобразно индивидуалните потребности на всяко дете/ученик
със СОП;
4. създава
организация и осигурява оборудването и обзавеждането на ресурния кабинет в
училището;
Срещите
на директора с екипа от специалисти е добре да бъдат регулярни с цел решаване
на текущи въпроси и разрешаването на по-сложни казуси. Той е най-желан гост на
„включващите празници”, защото все пак е символ и на самото училище и е
най-тачен от децата.
В
по-бедните райони, където повечето деца се водят „деца в риск”, се води активна комуникация с отдел „Закрила
на детето”. Тя се състои в осигуряване правото на закрила на детето за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
Социалният работник в Отдела за закрила на детето следи
за спазването на правата на детето. Когато правата на някое дете са нарушени
социалният работник избира най-подходящия начин за закрила.
По-активно общуване се води при случаите, в които
родителите на детето не са с нужния
капацитет за отглеждането му.
Посредством училищното ръководство е добре да се поддържа
комуникация с общинския образователен отдел с цел намаляване отпадането на
ученици от училище и санкциониране на родители, които спират децата си от
достъпа им до образование.
Именно
общинския образователен отдел извършва контрол
на задължителното училищно обучение на децата до 16 годишна възраст, воденето и
съхраняването на задължителната документация, спазването на нормативите за пълняемост
на паралелките и групите и приема на деца в детските градини.
Друг е въпросът до колко последното е възможно при
малцинствени групи с нисък финансов статус.
Що се касае до превенция и справяне с противообществените
прояви на учениците е нужна комуникация и с инспекторите от Детска
педагогическа стая.
Детските педагогически стаи работят за защита на правата,
живота, здравето и имуществото на малолетните и непълнолетните от престъпни посегателства.
Те осъществяват дейност за разкриване, изучаване и отстраняване на факторите,
обуславящи извършването на престъпления и противообществени прояви от
малолетните и непълнолетните.
ДПС съдействат на правозащитните органи при разкриването,
изучаването и отстраняването на факторите, обуславящи извършването на
престъпления срещу малолетните и непълнолетните.
Целта на комуникацията между екипа и ДПС е да се
извършват съвместни дейности по превенция на агресивните постъпки и сезиране
при наличие на такива.
Отправянето на текущи въпроси, свързани с по-доброто
водене на задължителната документация може да се отнасят и към МОН. Полезно е и честото включване в семинари,
организирани от тях за повишаване квалификацията на педагогическите
специалисти. Това се изисква от спецификите на работа и нуждата от постоянно
самоусъвършенстване с цел предлагането на по-добра педагогическа или
психологическа подкрепа.
За
извършването на по-успешно включващо обучение от съществена роля е и
материално-техническата база, която да спомага за по-интерактивните методи за
обучение.
Предимствата на проекта
се изразяват в следното:
• Наличие
на квалифицирани и профилирани специалисти в училището по минимум 6
астронимечски часа (справяне с кризисни ситуации, помощ при контролни/класни
работи и тн.);
• ранно откриване на деца и ученици, застрашени от
обучителни трудности и успешното им включване в училищно образование;
• повишаване на ролята на общообразователните училища за
изграждане на приобщаваща и подкрепяща образователна среда.
В
заключение може да се каже, че всяко дете е различно, но всички деца имат нужда
от едно и също – топлина, внимание, любов и грижа, за да се социализира успешно
в класа и обществото като цяло.
Използвана литература:
1. Наредба
№ 1 от 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни
потребности и/или с хронични заболявания
2. Инструкция
за изпълнението и отчитането на дейностите по проект „Включващо обучение“,
утвърдена със заповед на министъра на образованието и науката
3. http://www.stopech.sacp.government.bg/
4. http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1399&Itemid=105