Общи сведения за арт терапията
От началото на 20 век, когато психологията се развива и безсъзнателното започва да се изследва, се изяснява ролята на подсъзнателният процес в разкриването на проблемите и лечението на последствията от тях. Емоциите се преживяват без филтъра на думите. В тялото на човека са закодирани “добри” и “лоши” спомени, които се натрупват и в даден момент изригват като мощен вулкан. Психотерапевтичната употреба на изкуството ни помага да се свържем директно с този материал и да дадем невербален израз на онова, което ни подхранва или осакатява. Така могат да се изяснят причините за хаотичното ни поведение и да се появят насоките за неговото разрешаване.
Арт терапията е метод за творческо общуване между личност с проблеми от физическо или психическо естество и специално обучен терапевт, който действа като психолог в областта на изкуството.
Арт терапията се базира на познанието за човешкото развитие и психология и се използва в най-различни терапевтични методи, засягащи способността за учене, психодинамиката, междуличностните отношения, саморефлексията, социалните контакти, спомага при поведенчески проблеми, при ниска самооценка. Арт терапията е ефективно средство при медицински, емоционални, образователни, умствени и рехабилитационни проблеми. От услугите на арт терапевтите се ползват хора по цял свят, от всяка възраст, пол, религия, сами, семейно и дори групово. Наблюдават се и изключително добри резултати при работа с деца. В последните години този метод получава все по-голямо приложение и в България, а специалистите по арт терапия се увеличават.
Психолозите често прибягват до помощта на този метод при работа с деца, тъй като по-скоро децата изпитват повече затруднения в изказа на чувствата си, отколкото възрастните. Детето преминава през няколко периода на психическо съзряване. Най-общо от новородени до около 4-та година е етапа на псевдореализма, след което до 11-13 година е периодът на по-силна самокритика, повишена чувствителност и емоционални кризи.
Рисуването е ключ към света на детето и един добър специалист може да разбере от една рисунка, а и от начина по който е направена много неща за емоционалното състояние на пациента. Ролята му е да подпомогне детето само да се лекува, да го предразположи да говори за своето изкуство и посредством разказа да получи информация за реалните проблеми. Важна е темата на рисунката, размера, цветовете, формите и дори силата на натиск на четката или молива.
Според повечето специалисти една рисунка струва много повече от стотици думи, особено ако е дело на дете болно от хронична болест, от аутизъм или пострадало от насилие.
Арт терапията използва творческия порив, за да помогне на децата да осъзнаят чувствата и желанията си. Важен е не само крайния резултат от работата, а и самия процес на създаване. Според специалистите самият порив за рисуване, текст или каквото и да е друго, провокира активизиране на психическите сили, което подпомага емоционалното възстановяване.
Освен всичко, арт терапията може да подобри вербалната комуникация, а може и да пренасочи желанието за изказ в други продуктивни форми. Именно затова се използва при деца, които са преживели тежки травми и изпитват затруднения в изказа на своите страхове и надежди.
При децата със специфични образователни потребности, социалното взаимодействие е нарушено до голяма степен. При някои от тях липсва реч или е силно редуцирана. Вербалната или невербалната комуникация страда. Така че рисунката ни дава възможност да преодолеем тези трудности. Това за тях е възможност да изразят своя вътрешен свят.
Децата и аутизмът
Аутизмът не е болест, а състояние. За него няма скъпо струващи операции, трансплантации. Няма увредена тъкан, различна е само структурата на мозъка, което се обуслява от липсата или недостатъчността на нервни връзки в най- висшата нервна система на човека- периферната нервна система на мозъчната кора. Еволюцията на човешкия мозък, постигната с хилядолетия, се преповтаря през първите 4 години от човешкия живот. В случай, че, се поровокира от силен стрес, възможно е мозъчната еволюция да заседне в нивото, при което е бил мозъка, в момента на стреса.
Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой собствен свят, изолирани и незаинтересовани от това, което се случва около тях. Има различна степен на сериозността на заболяването, като това се определя със специален IQ тест. Статистиката сочи, че около 40% от аутистите имат сериозни изоставания, при останалите състоянието не е толкова тежко и те се интегрират в обществото с различен успех.
Детето с аутизъм не обръща внимание на околните, не се вълнува от промените на околната среда. Тези деца не проявяват любопитство към света, не показват интерес към новото. Отличават се с липсата на желание да общуват с връстници или други хора въобще. Наблюдават се проблеми при общуването и социалното им адаптиране.
Тази болест кара децата да приемат случващото се и заобикалящата среда по различен начин, пречи им да изразяват себе си свободно, подтиква ги постоянно да държат включен инстинкта си за самосъхранение, възпрепятства нормалните им контакти с други хора, а понякога дори създава проблеми при свързването на думи със значения и разбиране на реч. Тоест при аутизма мозъкът на детето изпитва трудност при тълкуването на звуци, гледки, миризми, чувства и усещания като цяло.
Децата аутисти чувстват любов, щастие, мъка, болка. Така, както всеки човек чувства, така както всички деца чувстват. Единственият проблем е, че те не могат да изразят чувствата и усещанията си.
Основният проблем при децата аутисти е некачествената комуникация и липсата на социализация. Повече от половината от тях не могат да се научат да говорят, голяма част не могат да контролират отделителната си система. Друга част успешно се справят в дейности, в които голямо внимание се отделя на детайлите, като IT-технологиите. Много от аутистите имат добра работна дисциплина, спазват правилата и са предпочитани в определени сфери от работодатели в САЩ.
Използваните цветове и значението им в контекста на аксиологията
Синьото създава предпоставка за дълбок размисъл над живота и истината. Синият цвят символизира постоянство, упоритост, настойчивост, преданост, сериозност, строгост. Хората, които го предпочитат, се стремят към ред и систематизация, те винаги имат своя гледна точка, предани са на делото си. Доста характерно за аутистите е, че обичат реда и организираността. Например ако дадено нещо не е на мястото си /според техните разбирания/ те го прибират, където сметнат за нужно.
В митовете синият цвят е божествена проява и цвят на загадъчността. Синият цвят е загуба на реалността, мечта, фанатизъм. В този цвят са облечени маговете и вълшебниците. Облечените в синьо през средновековието знаели истината.
В древен Египет вътрешността на пирамидите се боядисвали в синьо, скарабеят също е син, Буда и Кришна са сини. Синият цвят на знамената означава свобода, обединение.
Червеният цвят олицетворява могъществото, силата, волята за победа. Хората, които харезват, червеното, винаги постигат онова, което искат, винаги са в движение, винаги са извор на енергия.
Червеният цвят символизира страстта, възбудеността. Изразява и склонност към импулсивни постъпки, необмислени предварително, този цвят го кара да бъде активен във всичко, вдъхновява и насочва силите за продължаване на започнатото, олицетворява победата и способността точно да се нанесе удар.
В митологията червеният цвят се използва много. Богът на войната се облича в червено, в Африка червеното означава „безкрайно те обичам”, в хералдиката на кръстоносците червеното означава любов към Бога, ближния, но също ярост и жестокост. В християнството е символ на великолепието и пролятата кръв.
Жълтият символизира интуицията, съобразителността, оригиналността, радостта, надеждата, жизнеността, просветлението, общителността, разширението, оптимизмът, философията, егоизмът, нечестността, предателството, страхът
В митологията жълтото се олицетворява със Слънцето, топлината, пролетта и цветята. символизира.
В зеленото е заложена потенциална енергия – този цвят не отразява спокойствие, а вътрешно напрегнато състояние. Зеленото отразява отношението на човека към самия себе си.
Зеленият неутрализира действието на останалите цветове, помага да се разсеят негативните емоции, носи спокойствие и умиротворителност, помага на концентрацията и на вземането на решения, помага при шок и има сънотворно действие.
Оранжевото принадлежи на свръхемоционалните хора, те са блестящи, но неравномерно надарени ,изумяват околните с гъвкавостта си и многостранността на психиката си, често имат художествен талант, доброта, отзивчивост. Но в същото време са повърхностни, имат неустойчиви интереси, постоянна потребност от нови занимания.
Оранжевият цвят е цветът на топлината, блаженството, на мекия блясък и залязващото слънце. Той радва и носи добро настроение, на практика винаги има благотворно влияние и показва радостните страни от живота.
Черният цвят винаги скрива в себи си онова, което носи, той е загадъчен. Предизвикващ любопитство, привличащ и плашещ, той винаги призовава човека да освободи своята същност, т.е. човек трябва да мине през черното, за да познае бялото.
Черното в дълбинната психология на сънищата е цветът на “пълната безсъзнателност, на потъването в тъмнината, в тъгата, в мрака”. Като цвят, който влияе върху човешката психика, черното създава усещане за непрозрачност, сгъстяване, тежест.
В Африка принасянето на черно животно в жертва означава молба за дъжд. Черните белези на тялото означават болест.
Черните дрехи означават недостиг или липса на нещо в живота, от черното трябва да се излиза бавно, като се разрежда с други цветове.
Черният и белият цвят помежду се гасят, вече не носят първоначалната си информация и не потискат психиката. По принцип, черно облекло се избира при депресия и когато се отхвърлят околните.
Примери от практиката
Д.
Самият стил на рисуване говори за наличие на хиперактивност, активна агресивност и непризнаване на авторитета. Замахът с четката говори за виталност и освободеност на личността. В рисунките му се наблюдава пълен хаос, което говори за високо ниво на обърканост. Ако той иска да изрази своите страхове и емоции го изразява само в едната част на листа, т.е. не може да се говори за постоянни агресивни прояви. Може да се каже, че те биват сублимирани.
Използваният жълт цвят изразява неговата весела натура и непринуденост. Наблюдават се личностни конфликти, защото за изписването на името си е избрал тъмни цветове. Той си се представя като лошия герой, който разваля играта на останалите деца.
К.
Наблюдаваме категоричен замах с жълтия цвят. Агресивността ясно си личи от категоричния замах на четката.
При Кристофър са налице вътрешни конфликти и липса на сигурност.
Използваният жълт цвят, който е нанесен плавно говори за любов към внимателните и повтарящи се действия.
К.
Имаме алгоритъм на задачите – първо рисува формите, после ги запълва. Границите са размити. Ако синьото е той, червеното може да са родителите му/обкръжението му. Може да се говори за високо ниво на прецизност и точност.
Използвана е цяла палитра от цветове, което ни води към извода за разнообразни емоции.
Ясно си личи натискът с четката, което ни говори за явни агресивни прояви.
За меланхоличната му същност може да се съди от центрираността на фигурите на листта като голяма част от него е незапълнена.
И.
Ясно са изрисувани слънце, пясък, море, което говори за типична лятна атмосфера. Добра пространствена ориентация, защото различните обекти са разполежени правилно. Слънцето изразява ясно нуждата от внимание и закрила. Интересно е да се отбележи, че летния пейзаж тотално не отговаря на меланхоличния темперамент на детето. Явно то е нарисувало своята утопична идея за душевен мир и спокойствие, което ще го държи далеч от депресивните състояния.
Използвана литература:
1. http://www.baldjieva-art.com/
2. http://www.moetodete.bg/
3. Матанова, В., Психология на аномалното развитие, С., 2003
4. Бакълтър, С., Практическа арт терапия, С., 2010
