Киберхондрията - хипохондрията на новия век

Киберхондрията – хипохондрията на новия век

Иван Тодоров Пейчев

В основата на доклада е залегнала темата за киберхондрията, която е една от най-мащабните неврози на новия век. Киберхондрията е психическо разстройство, изразяващо се в стремеж за самостоятелно поставяне на диагноза на основата на симптомите на заболяване, описано из интернет сайтовете. Тя все още не е достатъчно изследвана в българските научни среди. Авторът обобщава наблюденията на американски, английски и руски изследователи на киберхондрията. Поставя ги на фона на собствените си наблюдения за нея в българското виртуално пространство. Изследванията са илюстрирани с примери от чуждестранни специализирани журнали. Представени са и различни начини за превенция на неврозата. Изводите му ще са предизвикат интерес  у психолози, медици и обикновени читатели с интерес към психологията в интернет.

Потребителите, които използват интернет, се увеличават с всеки изминал ден, като в България те са вече близо три милиона. И все повече хора се изкушават, когато имат някакъв симптом да проверят в Google дали няма нещо написано по въпроса. Така един обикновен потребител попада в света на медицинската терминология, което крие своите огромни рискове. По този начин се ражда и една нова невроза, една нова форма на хипохондрията.

Киберхондрията е психическо разстройство, изразяващо се в стремеж за самостоятелно поставяне на диагноза на основата на симптомите на заболяване, описано из интернет сайтовете. Човек, страдащ от киберхондрия, се нарича киберхондрик. Тя се изразява в това, че щом човек забележи определен симптом или съвкупност, започва да търси информация в интернет и след кратко търсене, си поставя самодиагноза и заключава, че е тежко болен, най-често от сериозна или неизлечима болест. После на емоционално и психическо ниво започват да се случват изключително динамични процеси – съзнанието на индивида е заето само с тази мисъл, дотам че той да не спи по цели нощи, мислейки и тревожейки се. Често човекът започва да изследва симптомите си щателно и постоянно, и мислейки за тях, ги кара да се усилват, или да му се струва, че се усилват.

Киберхондрията създава голямо безпокойство сред хората, занимаващи се със здравеопазване, тъй като голяма част от пациентите сега могат да проучат всички симптоми на рядко заболяване, болест или състояние и да проявяват състояние на клинична тревожност. В публикация от Британското медицинско списание (БМС) „Журнал по неврология, неврохирургия и психиатрия” от 2003 г. се казва, че терминът киберхондрия се използва през 2001 г. в статия на британския вестник „Индипендънт” , за да опише „прекомерното използване на здравни сайтове в интернет за подхранване на безпокойството за здравето. Би Би Си също говори за киберхондрията през април 2001 г. Публикацията в БМС също цитира книга от 1997 г. на Илейн Шоулгър, която пише, че интернет е новият начин за разпространение на „патологични идеи” като Синдром на войната в Персийския залив и Синдром на хроничната умора . Пациенти с киберхондрия и обща хипохондрия често са убедени, че имат заболявания с „общи или двусмислени симптоми”.

Д-р Браян Фалън от Колумбийския университет , водещ експерт по хипохондрия, стига дори по-далеч като определя киберхондрията като „група от хипохондрици, които имат тежко, обсесивно компулсивно разстройство спрямо своите симптоми”. Според него 90% от хипохондриците с достъп до интернет развиват киберхондрия. Той допълва, че това е естествен процес и световната мрежа ще играе все по-важна роля в медицинско отношение. Хората, склонни към киберхондрия, често преувеличават възможността дадено неразположение да е симптом на сериозно заболяване на базата на публикациите в интернет, без да вземат предвид възрастта си, наличието или не на придружаващи оплаквания, характерни за това заболяване и още редица фактори.

Причините, водещи до киберхондрия, могат да се обособят в две групи – психологически и икономически. Първите са свързани с тревожността на хората и загрижеността им за здравето, също така със страха от лекари и медицински процедури. Вторите са във връзка с желанието да се провери валидността на диагностиката и предложената от лекуващия лекар терапия.

Специалисти определят следните симптоми на киберхондрия:

• Висока честота и  прекомерно  използване  на интернет  в  търсене  на информация за болести.
• Прекомерна тревожност относно личното здраве и благосъстояние.
• Склонност към поставяне на сериозна диагноза без консултация с лекар.
• Бърз преход от съмнение до увереност за наличие на болест след четене на онлайн информацията.
• Увлечение към цялостни онлайн проучвания.
• Регулярно търсене на онлайн медицински тестове.
• Недоверие към лекарите, работещи в клиники и болници.
• Непрекъснато следене на жизнените показатели (пулс, дишане, телесна температура, кръвно налягане).
• Честа смяна на личните лекари.
• Рязко влошаване на здравето след посещение на медицински сайтове.
• Твърдо убеждение, че в здравия организъм не може да има никакви симптоми.

Значимостта на проблема е потвърдена от редица изследвания. На 21 ноември 2007 г. във Великобритания са публикувани резултатите от проучване, което показва, че болестта е добила катастрофални размери. 65 процента от британците използват интернет за диагностика и лечение на здравословните си проблеми. Почти 50 процента от тях са търсили по медицинските форуми хора със същите заболявания. 46 процента са толкова сигурни в коректността на самодиагностиката си, че директно се консултирали с фармацевти за необходимите им лекарства. Доказано е обаче, че едва 15 процента от интернет потребителите са се самодиагностицирали коректно. Според изследването, мотивите за това са следните:Финансови причини (9%);

- Липса на време за консултация (35%);

- Нежелание да ангажират вниманието на личния лекар (25%).

Първото систематично прочуване на киберхондрията в САЩ, проведено през 2008 г., е дело на изследователите на „Майкрософт" - Риен Уайт и Ерик Хорвитц , които провеждат мащабно изследване, включващо няколко фази на анализ. Уайт и Хорвитц дефинират киберхондрията като: „неоснователна ескалация на безпокойството, свързано с обща симпоматика, базирано на разглеждането на резултати от търсения и литература в мрежата.". Те анализират представителна извадка за съвпадения между симптоми и болести в съдържанието на мрежата, както и съдържанието, върнато като резултати от търсения, свързани със симптоми. Те установили изненадващо висока степен на свързване на редки, обезпокояващи заболявания (като мозъчен тумор) с често срещани симптоми (като главоболие). Изследователите анализират анонимизирани обширни догове на запитвания към всички популярни тьрсачки и забелязват сходството на повишаване на търсенията от често срещани оплаквания към обезпокояващи заболявания. Уайт и Хорвиц характеризират природата на ескалациите в определена сесия и откриват, че вредните търсения на синдроми, до които се стига чрез ескалация, могат да продължат и в други сесии в разстояние на дни, седмици, или дори месеци, както и че запитванията могат да нарушат останалите дейности. Американските учени анкетират над 500 човека, които потвърждават наличието на причинена от мрежата медицинска тревожност. Голяма част от анкетираните считали списъка с резултатите от медицинските запитвания за вероятностен за наличието на заболявания.

Таблица 1. Вероятност за посочване на причината като се има предвид симптом

Симптом	Причина	Обхождане на мрежата	Търсене в мрежата	Наличие
Главоболие	Оттегляне на кофеина	29%	26%	25%
	Напрежение	68%	48%	75%
	Мозъчен тумор	3%	26%	0%
Мускулни потрепвания	Доброкачествени тикове	53%	12%	34%
	Мускулна умора	40%	38%	66%
	АЛС	7%	50%	0%
Болки в гърдите	Стомашно разстройство	28%	35%	38%
	Стомашни киселини	57%	28%	52%
	Сърдечен удар	15%	37%	10%

Възможността за кратко време да се запознаят с голям обем медицинска информация довежда до развитието на различни фобии при мнителните хора. Те могат много лесно за възприемат леката болка в гърдите за предвестник на инфаркт, а мигрената като „стопроцентов" признак за мозъчен тумор. „Подобни търсения в интернет са безполезна загуба на време и пари, а в крайна сметка и на здраве", констатират учените.

Според изследване, проведено от Всероссийским центром изучения общественного мнения (ВЦИОМ) – Русия - всеки трети жител на страната се заминава със самолечение, а проблемът киберхондрия набира все по-голяма скорост. По мнение на специалистите той се явява официална съвременна алтернативна медицина. Тъй като много руснаци не разполагат нито с време, нито със средства за заплащане на здравните грижи. Като втора причина се отбелязва ниската квалификация на лекарите. Въпреки предупрежденията за ненадежност на информацията в медицинските сайтове и голямата вероятност за измама, популярността на виртуални клиники, аптеки и консултации само ще се увеличи. Основната причина за това е състоянието на руската система за здравеопазване. Според експерти 67% от руснаците не се доверяват на медицината.

Между 600 000 и 800 000 германци страдат от хипохондрия, сочи медицинската статистика в страната. Около 8 млн. души се тревожат повече от необходимото за здравето си. В много случаи интернет не им помага. Психоложката Мария Гропалис от университета в Майнц смята, че киберхондрикът е този, който не само търси информация, но е и склонен към постоянен страх за здравето си. Сам по себе си интернет не може да направи никого хипохондрик, но той може да засили маниакалния страх и хипохондричните настроения.

В България все още не са правени изследвания от Националния статистически истинстут или от другите агенции, занимаващи се с общественото мнение. Тепърва предстои младите специалисти да започват да правят проучвания по въпроса и да се пишат монографии по темата. Въпреки това и в българското интернет-пространство има голямо наличие на медицински сайтове – zdrave.bg, medical.bg, pramed.com. В различни издания на българската и чуждестранна преса могат да се открият примери за киберхондрици. Ще се спра на две истории - на Катрин и Леони.

Катрин била притеснена. В продължение на седмици мускулите по цялото й тяло потрепвали. Тя прави, каквото биха направили милиони хора, потърсила в Googlе резултати за „мускулни спазми" и се шокирала. Сред резултатите е университетска страница за болестта на Кройцфелд-Якобс , както и сайт за амиотрофична латерална склероза. След това Катрин отива на лекар, но той изключил възможността за нещо по-сериозно - въпреки всичко шансовете за наличие на амиотрофична латерална склероза или болестта на Кройцфелд-Якобс са изключително малки. В крайна сметка той поставил диагноза - Синдром на доброкачествените фасцикулации . Но това не било достатъчно за нея и търсила в Google СДФ, когато нейните треперения учестявали. Накрая тя стигнала до сайта AboutBFS.com.

„Нов потребител... ужасен... проблеми с устата и говоренето... Моля помогнете! Живея живота си все едно ще умра след 18 месеца... Имам чувството, че всички мислят, че съм луда". Но Катрин не е нито луда, нито неизлечимо болна. Тя е киберхондрик, термин който описва нарастващия брой на иначе разумни интернет потребители, които когато представят своите симптоми на доктор Google, си поставят най-лошата диагноза от предложените.

Панически страх за собственото здраве от години преследва Леони В. от Мюнхен . Заради това младата жена, едва на 28 години, е постоянен обект на присмех от страна на колегите си. Вече никой не я приема на сериозно. Леони е престанала да разговаря и с приятелите си за това, което я измъчва. "Просто вече нямам никакво желание да слушам как някой ми казва, че преувеличавам", споделя тя. Веднъж колежка дори обвинила Леони, че съзнателно прави "театро", за да й обърнат внимание. Малко преди това тя й се оплакала, че има тумор в мозъка и й остават само няколко седмици. Всъщност мюнхенчанката много пъти е разправяла на околните, че е тежко болна. Сама си е поставяла какви ли не диагнози - множествена склероза, рак на гърдата, левкемия и др. Медиците обаче твърдят обратното: На Леони й няма нищо.

Когато отиде при лекари, от тях чува едно и също: "Какво правите тук, та вие сте напълно здрава." Леони обаче няма вяра на хората в бели престилки. "Щом вляза в интернет, бързо-бързо откривам симптомите и болестта, които се отнасят до мен", казва тя. Всеки ден прекарва онлайн два, понякога три и дори четири часа. Търси изключително медицински форуми и здравни страници. Всъщност идеята й е да открие експертно мнение, което отново да я успокои. "Знаех си, че ми има нещо, само че какво ли можеше да е - разсъждава Леони. - А лекарите ми обясняваха щуротии. Хвана ме страх. Непременно трябваше да намеря помощ."

Междувременно тя вече е обсебена от идеята да намери в интернет "своята диагноза". Признава, че не може да действа другояче: "Постоянно търся индикации, които да ми подскажат колко сериозно съм болна."

Ричърд Сенелик формулира няколко метода за превенция на киберхондрията. Той смята, че тя може да се понижи, когато интернет потребителите са наясно с това, че класирането на страницата не корелира с качеството на информацията в нея и честотата на заболяването. Той отбелязва, че при наличието на притеснения, свързани със здравословното състояние трябва да се потърси лекарско мнение. Сенелик съветва да се преустанови търсенето на информация за сериозни или редки заболявания.

Говорителка на британската национална служба по здравеопазване счита, че здравната информация в уеб не може да замени експертното мнение и съвет. Поради това, тя съветва да се проведе консултация с лекар винаги, когато има повишена загриженост за здравето. Нейната организация поддържа уеб сайта NHS Direct, на който може да се получи полезна и надеждна медицинска информация.

Хенри Скаукрофт от британската благотворителна организация Cancer Research UK смята, че проверените уеб сайтове с информация за пациенти могат да бъдат полезни ресурси. Според него трябва да има повече изследвания като това на Microsoft, но не трябва да се забравя, че все още много хора нямат достъп до богатството от онлайн информация и че неравнопоставеността в здравеопазването, включително и неравнопоставеността в достъпа до информация не намалява, а се увеличава.

В заключение е добре да се каже, че здравните статии в интернет не могат да заменят експертното мнение на лекаря. Единствено той може да поставя диагноза и предписва адекватно лечение. Ако се търси правилната медицинска информация, потребителят трябва да се ориентира към сертифицирани сайтове от организацията Health on the Net (HON). Някои сайтове с логото на HON са HealthCentral.com, WebMD.com, WrongDiagnosis.com. Утвърдените български сайтове са zdrave.bg и medical.bg

Използвана литература:

1.http://www.icp-bg.com/cyber-h.php
2.http://www.zdrave.bg/?c=n&id=4547
3.http://media.framar.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F
4.http://www.independent.co.uk/life-style/health-and-families/features/cyberchondria-the-perils-of-internet-selfdiagnosis-1623649.html
5.http://en.wikipedia.org/wiki/Cyberchondria
6.http://www.huffingtonpost.com/richard-c-senelick-md/cyberchondria-you-can-cat_b_859085.html
7.http://netler.ru/pc/cyberchondriacs.htm
8.http://research.microsoft.com/en-us/um/people/ryenw/papers/WhiteTOIS2009.pdf
9.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22137465
10.http://onlinepsiholog.blogspot.com/search/label/%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F
11.http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=785632

Иван Тодоров Пейчев 

магистрант по Социална психология

ivanpeychev89@gmail.com