16 ноември 2015 г.

Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия

Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия
Мишел дьо Монтен
(философско есе)

Философията се ражда със съмнението. Тя ни кара да се замисляме дали нещата, които възприемаме са такива, каквито ни изглеждат. Философствайки, ние размишляваме върху относителността на нещата и осъзнаваме, че всичко зависи от гледната точка.

Няма една истина. Истините са толкова, колкото са и хората по света. Доброто за един, е лошо за друг. Моето ‘’ляво’’ е нечие друго ‘’дясно’’. От една страна законът наказва нещо, което в друга е позволено.

Декарт е казал: ‘’ Мисля, следователно съществувам’’. Според него мисленето е началото на човешкото съществуване в истината. Философствайки, ние осъзнаваме кое е същественото в нашето съществуване .

Теодор Липс смята, че философията е наука за вътрешния опит. Нашият опит до момента гради нашата лична философия. Ако вземем за пример един раково болен човек в момента, в който той научава за заболяването си, той изцяло променя своята философия. Той осъзнава, колко е ценна всяка минута живот, колко е важно да бъдеш здрав. Тогава той разбира колко е важен за своите близки. Може да се каже, че в нещастието си е осъзнал, колко щастлив е бил преди.

Когато човек философства той се си задава въпроси и търси мястото си в света около себе си. Дава си сметка, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат, че във всяко лошо нещо има нещо хубаво. Всичко зависи от гледната точка. Човешкият живот придобива такъв смисъл, какъвто ти самият му придадеш.

Бертранд Ръсел смята, че задачата на философията е да ни помогне да си съставим цялостна картина за света. Тя ни дава възможност да погледнем нещата от  различни ъгли и да осъзнаем, че във всяко нещастие се крие щастие. По този начин ние се въоръжаваме с умението да понасяме всякакви нещастия.

Иван Пейчев
16.11.2015 г.
Велико Търново

26 май 2015 г.

Превенция и възстановяване от Синдрома на професионалното прегаряне



  Превенция на бърнаут

Експертът по справяне със стреса Паула Дейвис-Лак[1] предлага седем стратегии за превенция на Синдрома на професионално прегаряне:
1.     Увеличаване на личната ефикасност
Личната ефикасност представлява вярата в собствените способности за постигане на различни лични цели и задачи. Хората, които имат по-висока лична ефикасност, са по-рядко жертва на стреса. Най-прекият и ефективен начин за подобрявате на личната ефикасност е чрез преодоляване на трудностите. Друг вариант е изграждането на „модел”, т.е. гледане на това как друг се справя с препятствията.
2.     Определяне на нещата, от които човек се нуждае в работата си –
през май 2013 година Harvard Business Review[2] публикува статия, в която описва шестте неща, които стотици служители желаят от една мечтана компания:
-         да могат да изразяват себе си;
-         да казват това, което наистина се случва;
-         да развиват способностите си непрекъснато;
-         фирмата им да извършва полезна дейност;
-         ежедневната им работа да се възнаграждава;
-         да няма глупави правила в работата.
3.     Наличие на творчески контакти – бърнаут синдромът пречи на доброто представяне, увеличава ригидното мислене и намалява способноста за гъвкаво и креативно мислене. Дори човек да няма възможност да разгърне творческото си мислене в работна среда, то извън нея той трябва да поддържа творчески контакти, които да го държат ангажиран и мотивиран.
4.     Грижа за себе си – индивидът трябва да отделя време за себе си, за почивка със семейството и приятелите си.
5.     Създаване на подкрепяща среда – поддържането на социални контакти и хора, с които да се коментират трудностите в работата.
6.     Здраво „стъпване на земята” – основно в превенцията на синдрома бърнаут.
7.     Повишаване на положителните емоции – те подобряват креативността и издръжливостта, спомагат за фокусирано вземане на решения.

Възстановяване от бърнаут

Американската психологична асоциация[3] препоръчва следната стратегия за справяне  със Синдрома на професионалното изчерпване:
1.     Поставяне на нови цели и задачи – тук за личността е важно да си отговори на въпроса: „Чии идеали следвам, своите собствени или нечии чужди?”;
2.     Помощ от околните – необходимо е тази тема да се дискутира с приятели, членове на семейството или психотерапевт, за да се определят нови професионални и жизнени цели и да се намерят сили за тяхната реализация. При това е важно той да изработи сам тези цели, за да не се поддаде на влияние отвън и приеме отново грешни и недостижими задачи;
3.     Намиране на занимания извън работа, за да не бъде професионалната дейност единствен източник на успехи и радост в живота. Това са различните хобита, спорт - сфери на реализация, носещи признание и удовлетворение, за да могат възможните неудачи в професионалната сфера да бъдат компенсирани от успехи в други значими за човека области.

[1] http://pauladavislaack.com/7-strategies-to-prevent-burnout/
[2] http://hbr.org/2013/05/creating-the-best-workplace-on-earth/
[3] http://www.apa.org/helpcenter/road-resilience.aspx

6 февруари 2015 г.

Психолози и психиатри - прилики, разлики и още нещо


Психолозите и психиатрите могат да бъдат сравнявани по следните начини:
Образование:
Психолози – Бакалавърска степен след 4-годишно обучение в акредитиран университет. Повечето психолози специализират психология, но това невинаги е необходимо. Въпреки това, приема за по-високи образователни степени обикновено изисква значителна подготовка в областта на психологията и на приетите без специализация им се налага да взимат допълнителни курсове преди да започнат обучението си в по-високата степен.
Психиатри – Професионалист, имащ медицинско образование и специализирал психиатрия, обучен е да диагностицира и лекува психични заболявания. Те имат значителни познания и притежават магистърска степен. Обучението е фокусирано върху психофармакологията (или медикаментозното менажиране на психично-здравни феномени) и други медицински терапии, диагнози и психотерапия или/и психоанализа. Специалностите включват съдебна психиатрия, детска психиатрия, психиатрия на възрастните и гериатрична психиатрия.

Следдипломна професионална квалификация:
Психолози – Като добавка към бакалавърската си подготовка, всички психолози трябва да вземат по-високи степени. Някои от тях се целят в магистратура, но минималния приемлив стандарт за всеки професионален психолог, е поне докторска степен психология или някоя близка дисциплина. Докторантурата обикновено изисква около 3 години пълно обучение. Курсът включва обучение в областта на психологията, с основни курсове, покриващи социалната, психология на развитието, психология на учението и биологичната база на човешкото поведение. Това включва обучение в личностната теория и психопатология. Специализираното обучение включва още диагностическа подготовка и техники, психологическо тестване, психотерапия и/или консултативни методи. Повечето курсове включват и практическо обучение, което комбинира в себе си клиничен опит с теоретическо знание.
Психиатри – Следдипломното обучение по психиатирия се извършва в медицинските университети.

Предоставяни услуги:
Психолози – Услугите, предоставяни от психолозите, зависят от специализацията. Обикновено те се занимават с психотерапия и консултации на лица, групи, двойки и семейства. Те са обучени в областта на администрирането, оценяването и интерпретирането на психологически тестове.
Психиатри – Като лекари, психиатрите могат да предписват лекарства, с които контролират много психиатрични симптоми. Някои психиатри прилагат психотерапия и консултации на лица, двойки, групи и семейства. Те, също така, могат да прилагат електроконвулсивна шокова терапия (електрошок). Обикновено се занимават са по-тежки ментални заболявания.

Някои разлики:
Психолози:
  • По-голяма вероятност да разглеждат проблемите на даден човек като резултат от стрес и други психологически фактори, отколкото като психопатология.
  • По-малко вероятно да сметнат медикаментите за необходима част от лечението.
  • Могат да администрират и проверяват психологически тестове.
  • Имат по-интензивно обучение в сферата на личностното развитие.
Психиатри:
  • По-голяма вероятност да разглеждат психологическите проблеми като знак за психопатология.
  • По-голяма вероятност да сметнат медикаментите като необходими част от лечението.
  • Могат да администрират някои медицински тестове.
  • Могат да предписват лекарства.
Психотерапевтът най-често е специалист с образование по психология, но може да е и психиатър.

Има всякакви видове психотерапия: индивидуална, групова, подкрепяща, психодинамична, поведенческа и още много други.

Индивидуалната психотерапия например е специално създаваща се според особеностите на всеки клиент терапия, която може да включва в себе си едно или няколко направления на психотерапията, такива като когнитивно-поведенческа терапия, работа с емоциите, създаване на личен план на живот, арт-терапия, психоанализа и др.

Групова психотерапия е терапия, която се провежда в групи. Груповата психотерапия може да се състои по няколко направления. В групата може да се провежда работа по телесноориентирана терапия, по работа с имиджа и социалното поведение, обсъждат се и някои лични въпроси. Също така могат да се провеждат и групови занятия по семейна терапия.
В подкрепящата психотерапия като терапевтичен фактор важно значение има установяването и поддържането на терапевтична връзка на подкрепа, като в този случай терапевтът е на разположение на пациента в моменти на криза. Този вид терапия може да включва и интервенции за осигуряване на подкрепа от страна на обкръжението на пациента, както и подкрепа за самите близки. Прилагането на този вид терапия изисква силна връзка на доверие между терапевт и пациент.

Психодинамичната психотерапия се основава на някои схващания на Фройд за психодинамиката на депресията. Една от целите на психодинамичната психотерапия се базира на идеята, че интрапсихичните процеси, които стоят в основата на депресията са устойчиви, но могат да бъдат моделирани, ако достигнат съзнанието под контрола на Его-то.

Поведенческата терапия при пациенти с депресивно разстройство се опира на теорията на поведението и теорията за социалното заучаване. Използваните техники включват планиране на дейностите, терапия за повишаване на самоконтрола, обучение в социални умения, решаване на проблеми.

За психоаналитично обучение се признава само това от институти или асоциации, членове на Международната Психоаналитична Асоциация, създадена от Фройд. В България все още няма такава.

Основател на психоанализата е Фройд и психоаналитиците работят с неговата теория, за която се обучават след като вече са станали психолози-магистри. Обучението им е продължително и преди да придобият право да прилагат психоанализа, те самите трябва да са минали през психоанализа и супервайзорство.