Психолозите и психиатрите могат да бъдат сравнявани по следните начини:
Образование:
Психолози – Бакалавърска степен след 4-годишно обучение в акредитиран университет. Повечето психолози специализират психология, но това невинаги е необходимо. Въпреки това, приема за по-високи образователни степени обикновено изисква значителна подготовка в областта на психологията и на приетите без специализация им се налага да взимат допълнителни курсове преди да започнат обучението си в по-високата степен.
Психиатри – Професионалист, имащ медицинско образование и специализирал психиатрия, обучен е да диагностицира и лекува психични заболявания. Те имат значителни познания и притежават магистърска степен. Обучението е фокусирано върху психофармакологията (или медикаментозното менажиране на психично-здравни феномени) и други медицински терапии, диагнози и психотерапия или/и психоанализа. Специалностите включват съдебна психиатрия, детска психиатрия, психиатрия на възрастните и гериатрична психиатрия.
Следдипломна професионална квалификация:
Психолози – Като добавка към бакалавърската си подготовка, всички психолози трябва да вземат по-високи степени. Някои от тях се целят в магистратура, но минималния приемлив стандарт за всеки професионален психолог, е поне докторска степен психология или някоя близка дисциплина. Докторантурата обикновено изисква около 3 години пълно обучение. Курсът включва обучение в областта на психологията, с основни курсове, покриващи социалната, психология на развитието, психология на учението и биологичната база на човешкото поведение. Това включва обучение в личностната теория и психопатология. Специализираното обучение включва още диагностическа подготовка и техники, психологическо тестване, психотерапия и/или консултативни методи. Повечето курсове включват и практическо обучение, което комбинира в себе си клиничен опит с теоретическо знание.
Психиатри – Следдипломното обучение по психиатирия се извършва в медицинските университети.
Предоставяни услуги:
Психолози – Услугите, предоставяни от психолозите, зависят от специализацията. Обикновено те се занимават с психотерапия и консултации на лица, групи, двойки и семейства. Те са обучени в областта на администрирането, оценяването и интерпретирането на психологически тестове.
Психиатри – Като лекари, психиатрите могат да предписват лекарства, с които контролират много психиатрични симптоми. Някои психиатри прилагат психотерапия и консултации на лица, двойки, групи и семейства. Те, също така, могат да прилагат електроконвулсивна шокова терапия (електрошок). Обикновено се занимават са по-тежки ментални заболявания.
Някои разлики:
Психолози:
- По-голяма вероятност да разглеждат проблемите на даден човек като резултат от стрес и други психологически фактори, отколкото като психопатология.
- По-малко вероятно да сметнат медикаментите за необходима част от лечението.
- Могат да администрират и проверяват психологически тестове.
- Имат по-интензивно обучение в сферата на личностното развитие.
Психиатри:
- По-голяма вероятност да разглеждат психологическите проблеми като знак за психопатология.
- По-голяма вероятност да сметнат медикаментите като необходими част от лечението.
- Могат да администрират някои медицински тестове.
- Могат да предписват лекарства.
Психотерапевтът най-често е специалист с образование по психология, но може да е и психиатър.
Има всякакви видове психотерапия: индивидуална, групова, подкрепяща, психодинамична, поведенческа и още много други.
Индивидуалната психотерапия например е специално създаваща се според особеностите на всеки клиент терапия, която може да включва в себе си едно или няколко направления на психотерапията, такива като когнитивно-поведенческа терапия, работа с емоциите, създаване на личен план на живот, арт-терапия, психоанализа и др.
Групова психотерапия е терапия, която се провежда в групи. Груповата психотерапия може да се състои по няколко направления. В групата може да се провежда работа по телесноориентирана терапия, по работа с имиджа и социалното поведение, обсъждат се и някои лични въпроси. Също така могат да се провеждат и групови занятия по семейна терапия.
В подкрепящата психотерапия като терапевтичен фактор важно значение има установяването и поддържането на терапевтична връзка на подкрепа, като в този случай терапевтът е на разположение на пациента в моменти на криза. Този вид терапия може да включва и интервенции за осигуряване на подкрепа от страна на обкръжението на пациента, както и подкрепа за самите близки. Прилагането на този вид терапия изисква силна връзка на доверие между терапевт и пациент.
Психодинамичната психотерапия се основава на някои схващания на Фройд за психодинамиката на депресията. Една от целите на психодинамичната психотерапия се базира на идеята, че интрапсихичните процеси, които стоят в основата на депресията са устойчиви, но могат да бъдат моделирани, ако достигнат съзнанието под контрола на Его-то.
Поведенческата терапия при пациенти с депресивно разстройство се опира на теорията на поведението и теорията за социалното заучаване. Използваните техники включват планиране на дейностите, терапия за повишаване на самоконтрола, обучение в социални умения, решаване на проблеми.
За психоаналитично обучение се признава само това от институти или асоциации, членове на Международната Психоаналитична Асоциация, създадена от Фройд. В България все още няма такава.
Основател на психоанализата е Фройд и психоаналитиците работят с неговата теория, за която се обучават след като вече са станали психолози-магистри. Обучението им е продължително и преди да придобият право да прилагат психоанализа, те самите трябва да са минали през психоанализа и супервайзорство.
