В основата на това изследване стои острата нужда от
увеличаве броя на проучванията на професионалния стрес и неговите разновидности
при специалистите, работещи с деца. Приносен характер има проведената за пръв
път у нас анкета за наличието на развит бораут синдром сред учителите и
професионално заетите в работата с деца с увреждания.
Въпреки спецификите на всяка една от тези професии,
съществуват и редица сходства помежду им, породени от естеството на работата с
деца. От тях се изисква непрекъснато да актуализират своите знания и умения, да
проявяват търпение, емпатия, грижовност и т.н. Макар проявяването на всички
тези качества, специалистите остават недооценени от обществото и тяхната работа
бива подценявана. Наличието на тези прилики е причина учителите и
специалистите, работещи с деца с увреждания да се проучат заедно в настоящото
изследване на професионалния стрес.
Като разлика може да се посочи липсата на
достатъчно утвърдени критерии и стандарти за предоставяне на грижи за деца с
увреждания. Повечето специалисти не са достатъчно квалифицирани и споделят, че
им липсват супервизии и обучения, които да им помагат в работата. Учителската
професия и работа е утвърдена с различни закони и наредби, което прави
задълженията и отговорностите ясни и разбираеми за учителя.
Голяма част от специалистите, работещи с деца
споделят, че в края на работния си ден имат глабоволие, болки в очите, мускулни
схващания. Освен това не трябва да се пренебрегва и емоционалното им състояние.
Много често те са обезверени, обезнадеждени, вяли и апатични. Тези им състояния
са повод за предполагаемо наличие на синдрома на професионалното прегаряне.
Други характерни симптоми за неговото наличие са:
болки в корема, проблеми със съня, страхова невроза, отслабена имунна система,
изтощение, косопад и лошо настроение.
Същите симптоми са характерни и за хората, страдащи
от синдрома бораут. Могат да се
добавят и световъртежа и звъненето на ушите.
Цели, предмет и обект на изследването
Цели на
изследването:
1.
Да се
изследват нивата на бораут и бърнаут при учители и специалисти, работещи с деца
със СОП.
2.
Да се
сравнят показателите на учителите и специлисти, работещи с деца със СОП.
3.
Да се предложат релаксиращи техники за справяне с
професионалния стрес.
Предмет на изследване са синдромите „бърнаут” и „бораут” и тяхната
изразеност върху специалистите, работещи с деца.
Обект на
изследването са 30 специалисти, работещи с деца. Тяхното разпределение по
пол и професия е показано в долупосочената таблица.
Таблица
2. Разпределение на изследваните лица по пол и по вид професия
Пол
Вид професия
|
Мъже
|
Жени
|
Учител
|
1
|
15
|
Специалист, работещ с деца със СОП
|
1
|
13
|
Наблюдава се значително феминизиране на професиите
породено от народопсихологията на българина.
Първата и основна причина е финансовата. Тези две
професии са сравнително ниско платени и това в съвкупност с традиционното
разбиране за патриархално семейство и това, че мъжът трябва да е основен
източник на доходи в семейството води до слабия интерес на представителите на
мъжкия пол към професията.
Втора причина, която може да се изтъкне е липсата на
търпение в по-голямата част от мъжете. Такова е много нужно при работата с
деца.
Хипотеза на изследването
Хипотеза:
Предполагаме, че нивото на бораут при
специалистите, работещи с деца със специални образователни потребности е
по-високо от това на учителите. Предполагаме, че по нивото на бърнаут не се
различават съществено.
Методика и организация на изследването
Използваните методи за изследване са:
1. Въпросник
на Ротлин и Вердер за определяне ниво на бораут
През 2007 година Филип Ротлин и Питър Вердер
разработват въпросник, състоящ се от 10 въпроса, с който целят да определят
дали при служителите се е развил синдрома на бораут.
Те включват твърдения относно удовтлетворението
от работата, бързодействието, комуникацията с колегите, самооценката и страха
от напускане на работа.
2. Скала
за измерване на бърнаут MBI (Maslach Burnout Inventhory)
През 1996
година професорът по психология от Калифорнийския университет в Бъркли –
Кристина Маслач заедно със С. Джаксън разработват Методиката за измерване на бърнаут, се състои от 22 въпроса, разделени в 3 скали:
1. Емоционално
изтощение - намален емоционален фон,
безразличие или емоционално пренасищане, загуба на интерес към живота.
2. Дехуманизация
– деформация на отношенията с други хора, негативизъм към възрастните
(родители, колеги, близки) и децата.
3. Редукция
на личните постижения - отрицателна самооценка, намаляване на значимостта на
собствените постижения, понижаване на самооценката и професионалната мотивация,
а в някои случаи и негативизъм по
отношение на служебните задължения.
Двата теста бяха приложени на 30 човека на възраст
от 24 до 58 години, работещи като учители и специалисти в дневни центрове за
деца с увреждания. Тестовете бяха проведени анонимно без знанието на
ръководните органи на институциите, за да не се повлияват резултатите от
изследването.
Анализ на резултатите
Данните бяха
подложени на математико-статистическа обработка с помощта на програмата SPSS 16.
По Задача 1. Измерване на нивата на бораут.
|
Таблица 3. Честотно разпределение по възраст
|
||||
|
Възраст
|
Честота
|
Проценти
|
Валидни проценти
|
Натрупани проценти
|
|
24
|
3
|
10
|
10
|
10
|
|
25
|
1
|
3,3
|
3,3
|
13,3
|
|
26
|
2
|
6,7
|
6,7
|
20
|
|
32
|
4
|
13,3
|
13,3
|
33,3
|
|
33
|
1
|
3,3
|
3,3
|
36,7
|
|
35
|
1
|
3,3
|
3,3
|
40
|
|
36
|
1
|
3,3
|
3,3
|
43,3
|
|
37
|
2
|
6,7
|
6,7
|
50
|
|
38
|
2
|
6,7
|
6,7
|
56,7
|
|
40
|
2
|
6,7
|
6,7
|
63,3
|
|
41
|
1
|
3,3
|
3,3
|
66,7
|
|
44
|
3
|
10
|
10
|
76,7
|
|
45
|
1
|
3,3
|
3,3
|
80
|
|
49
|
1
|
3,3
|
3,3
|
83,3
|
|
53
|
1
|
3,3
|
3,3
|
86,7
|
|
54
|
1
|
3,3
|
3,3
|
90
|
|
55
|
1
|
3,3
|
3,3
|
93,3
|
|
57
|
1
|
3,3
|
3,3
|
96,7
|
|
58
|
1
|
3,3
|
3,3
|
100
|
|
Общо
|
30
|
100
|
100
|
|
Изследваните
лица са на възраст от 24 до 58-годишна възраст. Най-голям процент са
специалистите, които са в средна зрялост. Според Ериксън това е времето, в
което хората се грижат за другите и продължават своето професионално
себеутвърждаване.
|
Таблица 4. Честотно разпределение на получения брой точки
|
|||||
|
Показан резултат
|
Честота на резултата
|
Проценти
|
Валидни проценти
|
Натрупани проценти
|
|
|
0
|
3
|
10
|
10
|
10
|
|
|
1
|
6
|
20
|
20
|
30
|
|
|
2
|
6
|
20
|
20
|
50
|
|
|
3
|
6
|
20
|
20
|
70
|
|
|
4
|
3
|
10
|
10
|
80
|
|
|
5
|
1
|
3,3
|
3,3
|
83,3
|
|
|
7
|
3
|
10
|
10
|
93,3
|
|
|
8
|
1
|
3,3
|
3,3
|
96,7
|
|
|
9
|
1
|
3,3
|
3,3
|
100
|
|
|
Общо
|
30
|
100
|
100
|
|
|
От получената таблица виждаме, че повечето от изследваните лица са показали стойности, които говорят за отсъствие на бораут синдрома. Обаче при 6 от тях, които постигнали резултат 5 и повече точки, може да се говори за развитие на синдрома на професионалното ненатоварване. Най-ниският резултат е 0 точки, а най-високият девет точки, постигнат при специалист, който работи с деца със специални образователни потребности.
|
Таблица 5. Сравняване
на емпиричните средни
|
|||
|
Професия
|
Eмпирично средно
|
Брой
|
SD
|
|
Специалисти, работещи
с деца със СОП
|
4,14
|
14
|
2,931
|
|
Учители
|
2,06
|
16
|
1,389
|
|
Общо
|
3,03
|
30
|
2,442
|
От таблица 5. става ясно, че средните емпирични стойности, постигнати от специалистите, които работят с деца със специални образователни потребности, са по-високи от тези на учителите.
По задача 2. Измерване на нивата на бърнаут
по скали.
Таблица
6. Разпределение на получените резултати по скали и нива
Скали
Ниво
|
Ниско
ниво
|
Умерено
ниво
|
Високо
ниво
|
Емоционално
изтощение
|
5
|
10
|
15
|
Дехуманизация
|
12
|
7
|
11
|
Редукция
на личните постижения
|
5
|
9
|
16
|
От резултатите виждаме, че най-висок процент
специалисти са постигнали такива, които говорят за високи нива по скалите
емоционално изтощение и редукция на личните достижения. Това говори за
дестабилизация на психическото им състояние и състояние на неудовлетвореност от
труда – намаляване на тяхната самооценка, емоционално пренасищане, понижена
мотивация за работа и прочие.
Немалък процент специалисти показват и високи нива
по скалата Дехуманизация, което ни
води до извода, че те не се чувстват добре на работното си място и имат
проблеми в комуникацията с колегите си и децата, за които се грижат/обучават.
Резултатите /таблица 7./ варират от пълна липса на
показатели за наличие на бърнаут синдром до почти максимални нива на развитие.
Можем да достигнем до извода, че за развитието на това болестно състояние
голямо значение има и личността на самият специалист, който работи с деца.
Таблица 7.
Минимални и максимални резултати
Емоционално изтощение
|
Дехуманизация
|
Редукция на личните постижения
|
|
Минимум
|
3
|
0
|
23
|
Максимум
|
39
|
24
|
38
|
|
Таблица 8. Сравняване
на емпиричните средни
|
||||
|
|
ЕИ
|
Д
|
РЛП
|
|
|
Учители
|
Емпирично средно
|
24,56
|
7,25
|
30,31
|
|
Обем на извадката
|
16
|
16
|
16
|
|
|
Стандартно отклонение
|
9,866
|
5,385
|
4,316
|
|
|
Специалисти, работещи
с деца със СОП
|
Емпирично средно
|
23,07
|
9,64
|
31,29
|
|
Обем на извадката
|
14
|
14
|
14
|
|
|
Стандартно отклонение
|
10,809
|
7,365
|
5,283
|
|
|
Общо
|
Емпирично средно
|
23,87
|
8,37
|
30,77
|
|
Обем на извадката
|
30
|
30
|
30
|
|
|
Стандартно отклонение
|
10,163
|
6,387
|
4,732
|
|
От таблица 8. става ясно, че средните стойности на показаните резултати са с умерено ниво, измерени по скалата на Маслач. Наблюдава се леко завишение по показателя Редукция на личните постижения при учителите, които са с по-голям професионален опит и стаж спрямо изследваните специалисти, работещи с деца с увреждания. Може да се предположи, че годините и постоянните предизвикателства, пред които са се изправяли, са повлияли отрицателно тяхната самооценка и мотивация за работа.
По задача 3. Изводи за склонностите към развитие на синдромите бораут и бърнаут.
При изследването по скалата за бърнаут на Маслач учителите показват по-високи средни резултати по скалите Емоционално изтощение и Редукция на личните постижения, което се обяснява със загубения интерес към работа след толкова години практикуване на една от най-неблагодарните професии и отрицателната себеоценка, която е следствие от непризнатия им труд и резултати.
Специалистите показват по-високи нива по скалата Дехуманизация, което може да се обясни с
най-малко две причини:
1. Психична
защитна стратегия, която позволява развитието на цинизъм, за да се справи
успешно индивидът с предизвикателствата, които му поставя работата, т.е.
постоянното виждане на страдание около себе си (например войниците, които по
време на война виждат навсякъде около себе си болка и страдание, развиват във
висока степен цинизъм, за да могат да оцелеят).
2. Борба
с образователната и социална политика на държавата, която в голяма степен държи
отговорен за всичко дадения специалист. Той освен това постоянно е атакуван от
обществото, родителите и потребителите на услугата и е обвиняван в лаичност,
незаинтересованост и непрофесионално отношение. Това води до негативното
отношение към възрастните и децата, които са потребители.
|
Таблица 9. Статистически данни за изследваните лица
|
|||||
|
Тип специалист
|
Брой изследвани лица
|
Емпирично средно
|
Стандартно отклонение
|
Стандартна грешка на средното
|
|
|
Емоционално изтощение
|
Учители
|
16
|
24,56
|
9,866
|
2,466
|
|
Специалисти, работещи
с деца със СОП
|
14
|
23,07
|
10,809
|
2,889
|
|
|
Дехуманизация
|
Учители
|
16
|
7,25
|
5,385
|
1,346
|
|
Специалисти, работещи
с деца със СОП
|
14
|
9,64
|
7,365
|
1,968
|
|
|
Редукция на личните
постижения
|
Учители
|
16
|
30,31
|
4,316
|
1,079
|
|
Специалисти, работещи
с деца със СОП
|
14
|
31,29
|
5,283
|
1,412
|
|
|
Таблица 10.
Т-тест за две групи
|
||||||||||
|
|
|
Тест за равенство на дисперсията
|
Т-тест за равенство на средните
|
|||||||
|
|
|
Критерий на Фишер
|
Ниво на значимост
|
Критерий на Стюдънт
|
Степени на свобода
|
Sig. (2-tailed)
|
Mean Difference
|
Std. Error Difference
|
95% Confidence Interval of the Difference
|
|
|
|
|
Lower
|
Upper
|
|||||||
|
Емоционално изтощение
|
Equal variances assumed
|
0,275
|
0,604
|
0,395
|
28
|
0,696
|
1,491
|
3,775
|
-6,241
|
9,223
|
|
Equal variances not assumed
|
|
|
0,393
|
26,607
|
0,698
|
1,491
|
3,799
|
-6,308
|
9,29
|
|
|
Дехуманизация
|
Equal variances assumed
|
2,934
|
0,098
|
-1,025
|
28
|
0,314
|
-2,393
|
2,335
|
-7,177
|
2,391
|
|
Equal variances not assumed
|
|
|
-1,003
|
23,542
|
0,326
|
-2,393
|
2,385
|
-7,32
|
2,534
|
|
|
Редукция на личните постижения
|
Equal variances assumed
|
0,476
|
0,496
|
-0,555
|
28
|
0,583
|
-0,973
|
1,753
|
-4,564
|
2,617
|
|
Equal variances not assumed
|
|
|
-0,548
|
25,176
|
0,589
|
-0,973
|
1,777
|
-4,632
|
2,685
|
|
Таблици 9 и 10 показват изчислени критериите на Стюдънт за бърнаут синдрома и не показват статистически значима разлика. Следователно можем да кажем, че липсва корелация между типа професия и развитието на бърнаут синдрома. И учителите, и специалистите, работещи с деца с увреждания са еднакво склонни към развитие на синдрома на професионалното прегаряне.
|
Таблица 11. Статистически данни за изследваните лица
|
||||
|
Тип специалист
|
Брой изследвани лица
|
Емпирично средно
|
Стандартно отклонение
|
Стандартна грешка на средното
|
|
Специалисти, работещи с деца със СОП
|
14
|
4,14
|
2,931
|
0,783
|
|
Учители
|
16
|
2,06
|
1,389
|
0,347
|
|
Таблица 12. Т-тест за две групи
|
||||||||||
|
|
|
Тест за равенство на дисперсията
|
Т-тест за равенство на средните
|
|||||||
|
|
|
Критерий на Фишър
|
Ниво на значимост
|
Критерий на Стюдънт
|
Степени на свобода
|
Sig. (2-tailed)
|
Mean Difference
|
Std. Error Difference
|
95% Confidence
Interval of the Difference
|
|
|
|
|
Lower
|
Upper
|
|||||||
|
Резултат
|
Equal variances assumed
|
17,172
|
0
|
2,536
|
28
|
0,017
|
2,08
|
0,82
|
0,4
|
3,761
|
|
Equal variances not assumed
|
|
|
2,428
|
18,007
|
0,026
|
2,08
|
0,857
|
0,28
|
3,881
|
|
Изводи от изследването
Основен
извод от изследването е, че хипотезата е частично потвърдена и
специалистите, които работят с деца с увреждания са по-предразположени към
развитие на бораут синдрома.
Въпреки всичко огромна част от учителите и специалистите показват високи нива на професионален стрес, което ни води до затвърждаване на тезата, че те трябва да прилагат релаксиращи техники, които да им помагат да се справят с преживявания стрес.
